Библията на първите Християни

Библията на първите Християни

21.02.2006 1 By Evangelsko.info

lxx_400

Доний К. Донев

LXX е латинското обозначение на числото 70. Това е обозначението и на Септуагинтата, гръцкия превод на Тората или Петокнижието (първите пет книги от Стария Завет), известен още като преводът на Седемдесетте. Най-ранното доказателство за съществуването на Септуагинтата е едно писмо от Аристей, което разказва как Птоломей II Филаделф (285-247 г. пр. Хр.) поръчал гръцки превод на еврейските свещени книги за библиотеката си в Александрия. Той писал на главния свещеник в Ерусалим, Елеазар, който трябвало да избере шест преводача от дванайсетте израйлеви племена за изработването на превода. Седемдесет и двамата (посочени като 75 в по-късни документи) пристигнали в Египет, където под патронажа на Птоломей превели Тората за седемдесет и два дни. За дата на това събитие се приема 282г. пр. Хр.

Как е направен преводът на останалите старозаветни книги остава загадка за учените днес. Предполага се, че процесът на тяхното превеждане на гръцки продължава почти 300 г. след завършването на LXX. Филон Александрийски (1 в.), един от малкото древни автори срещал се с император Калигула, разказва, че по негово време Септуагинтата е била широко използвана (Житие на Мойсей, 2.25–44) и дори се чествал специален празник, посветен на нея. Около средата на 2в., Юстин Мъченик и Ириней пишат за използването на целия Стар Завет в превод на гръцки сред Християните. Фарисейските съсловия реагират остро срещу това и в последствие произвеждат нови собствени преводи – Акила (128г.) и Симахий (края на 2в.).

На базата на тези преводи около 230-240г. Ориген съставя Хексаплата: паралел на Стария Завет в около 10, 000 страници, съдържащ шест колони с: (1) еврейски текст, (2) транслитерация на еврейския текст с гръцки букви, (3) буквален превод на гръцки на Акила, (4) свободен гръцки превод на Симахий, (5) LXX и (6) олекотена ревизия на LXX на Теодосиян. На някои места частично са използвани и още три анонимни версии наричани Quinta, Sexta и Septima. Ориген множество ръкописи, стараейки се да приближи текста до еврейския оригинал, като с това добавя книги като Бел и змея, Юдит, Тобит и други апокрифи. За съжаление, в този процес автентичния текст на LXX не е запазен. Ориген дава на ранната църква стандартизирана ревизия, която обаче съвременните изследователи намират проблематична при опит за деконструкция и възстановяване на оригиналната Септуагинта.

Единственият намерен ръкопис, писан преди новата ера, който съдържа текст от Септуагинтата е Райландски папирус 458, датиращ от 150г. пр. Хр. Той съдържа само Второзаконие глави 23 до 28, което поставя под съмнение времето и методологията, описани от Аристей по поне две точки.

Първо, би било изключително трудно да се намерят по шест евреи от всяко племе, които да владеят гръцки и да са обучени да превеждат Писанията. За описаното време, идентификацията им към дадено израелево племе би била почти невъзможна. Второ, не всеки евреин би се заел да превежда Писанията, знаейки, че тази привилегия принадлежи на племето Левит (Вт. 17:18; 31:25-26; Малахия 2:7). Към горните доводи се прибавя и фактът, че няма други намерени ръкописи на LXX, датиращи преди новата ера.

Септуагинтата, с която разполагаме днес, е претърпяла редица стилистични и доктринални промени през дългата си история. Самият преводът на книгите е различен. Еклисиаст, например, е твърде буквален, докато Притчи са парафразирани. Явно е също, че някои от книгите са превеждани повече от веднъж, претърпявайки многократни ревизии. Други са превеждани от текстове, различни от стандартния Мазоретски текст (9в. пр. Хр). Например, книгата Еремия в LXX е по-къса от Мазоретския текст (или МТ). Книгата Йов също е около 15% по-къса и съдържа завършек, който не е в МТ. Повече от половината стихове на книгата Естир от LXX не се намират в МТ, а книгата Изход съдържа множество различия при подредбата на стиховете.

Някои от тези различия са предадени и в Новия завет, който следва LXX в по-голямата част на старозаветните си цитати, макар и не във всеки един от тях. Значението на теологическата терминология на Новия Завет е свързана с LXX най-вече в посланията на ап. Павел. Доктринално важен е и примерът с Исая 7:14, където LXX чете „девица”, а МТ „жена” (евр. алма).

Няколко са съвременните учени, опитали се да пресъздадат оригиналния текст на LXX. Изданието на Ралф (1935) обединява най-старите познати версии. Брук, Маклийн и Тъкъри публикуват частично критично издание (1906–1940). Гьотинген издава LXX и до момента това е най-пълно и същевременно най-критично издание, съчетаващо над 120 ръкописа, няколко превода и множество цитати от църковните отци.

Текстът на LXX е използван за основа на множество преводи на арабски, етиопски, арменски, латински, коптски и църковнославянски. Разлика правят само сириакската версия, позната като Пешита. Преведена на достъпния гръцки език, Септуагинтата създава нов набор от думи и термини, отразяващи идеи, които променят гръцко-римския свят. С разпространението на Християнството, LXX придобива статут на стандартен гръцки Стар Завет. Но въпросът за автентичността на нейната история остава отворен до днес.