Бедрос АЛТУНЯН: Има ли надежда и за нас?

24.01.2009 0 By Evangelsko.info

altunian

Изборът на Америка на своя първи цветнокож президент развълнува света. Заедно с това постави много въпроси пред нас. Медиите отразяват все още това вълнуващо събитие. Милиони хора гледат с надежда, в очакване на нови, по-добри дни и за нашето общество.

Преди 50 години един евангелски пастир на Dexter Avenue Baptist Church в Монтгомъри, щата Алабама, Д-р Мартин Лутер Кинг, каза пред Америка: „Аз имам една мечта…“

„Трябва да се научим да живеем заедно като братя, или да загинем заедно като глупаци.“

„Тъмнината не може да прогони тъмнина; само светлината може да го направи. Омразата не може да прогони омраза; само любовта може да го направи.“

Тази мечта днес е факт. Последните събития ни карат да се запитаме: Ние имаме ли мечта? Каква е тя?

През 2000г. имах възможност да слушам П-р Йонги Чо в Сеул. Запомних нещо ценно от неговата проповед: „Кажи ми каква е твоята мечта, за да ти кажа какво ще бъде твоето бъдеще.“

Нашето бъдеще много ни безпокои. В каква България искаме да живеем? Върху руините на старата тоталитарна система, ние какво изградихме? Дали художествената конструкция в Брюксел не е само образа на нашето настояще, но и на нашето бъдеще?

Днес ние трябва да отговорим: Каква е нашата мечта? От това зависи какво ще бъде нашето бъдеще. Идват избори. Обществото е изправено пред безкрайни спекулации. Кой ще ни покаже верния път?

Преди 200 години Абрахам Линкълн сложи край на робството. Това беше края на многовековен наложен ред на обществени отношение още преди времето на Римската империя. Този акт на справедливост беше посрещнат с недоверие. Все още 150 години по-късно Ку Клукс Клан палеха негърските домове, училища и църкви, като демонстрираха, че тези конституционни права са илюзия. Но дойде днешния ден, когато Америка с голямо въодушевление, също и с дълбоко смирение, избра първия цветнокож Президент – Барак Обама. Как се достигна до този ден?

Расовата сегрегация в Америка е исторически факт. Негрите – бившите роби, бяха неуки, често бяха престъпници. Върху тях беше насочена цялата ненавист на негативно настроение на обществото, много често със право. Те нямаха равнопоставен достъп до образование, нямаха равни права на работа и обществено признание.

Но имаше една област, в която те бяха напълно равноправни – вярата! Негърските църкви, независимо дали бяха презвитериански, методистки, баптистки, петдесятни или други, в тях се проповядваше същата вяра, същото Евангелие, същата надежда за спасение, същото упование за вечен живот.

Евангелските църкви в Америка станаха острови на надежда за тази дискриминирана част на обществото. В Църквите те се възпитаваха, образоваха, насърчаваха. Там се развиваше една нова християнска култура. Така се роди Госпъл музиката, там се възпитаха личностите, които станаха лидери и дадоха своя принос за развитието на демокрацията. Тези църкви формираха съзнаниетно на подтиснатите и угнетени Божии чада на Америка. Не с насилие, а с вяра. Така се роди надеждата за едно бъдеще, което е в Божиите ръце!

Това, което става в нашето общество, трябва да ни безпокои. Две десетилетия демокрация не ни помогнаха да рeшим проблемите в отношението ни към ромите. Напротив, в някои области, свободата стана катализатор на ненавистта . Откъде идва тази омраза? Тя не е присъща на нашата народопсихология. Кой ни научи да мразим ближните, с които живеем? Само безбожието! Това са горчивите плодове на насаждания в няколко поколения атеизъм.

Днес в нашето Отечество има много ромски евангелски църкви. Някои деноминации с голяма охота ги регистрират и ги причисляват към своята членска маса. Но малко се интересуваме от тях. Никой не се занимава с тях, никой не инвестира ресурси в тяхното развитие. Техните нужди няма да се решат със социални кухни, а с просвета, подпомагане да получат реален достъп до образованието. Само така те ще се преборят с неграмотността и престъпността. За тях се сещат само при избори. Това правим и ние, също както политическите партии.

Църквата няма никакъв принос в разрешаването на този проблем. Никой не реагира на безотговорните изявления на лидери на националистичните партии, на телевизионни канали, които сеят отровните семена на омразата. Насажда се страх в обществото от етническата опасност. Това подтиква към насилие, а насилието – отново към страх. Неумолимия закон на житейската опитност е, че ние жънем само онова, което сме посяли, и то в преумножен вид.

Мартин Лутер Кинг беше запитан от журналисти: „Има ли алтернатива страхът, който е обхванал американското общество – страхът от убийства, изнасилвания, безработица?“

Отговорът на Мартин Лутър Кинг: „Да, има! И тази алтернатива се казва вяра.“

Президентът Барак Обама с държанието си направи силно впечатление на вярващ евангелски християнин. Достойно беше неговото отношение към молитвата на П-р Рик Уорън, към полагането на президетската клетва, в неговата реч към нацията. Да, той е вярващ. Затова стана президент. Затова беше избран. Защото Америка се нуждае от хора като него.

Кога при нас роми ще заемат високи постове в обществото? Кой ще ги подготви да поемат такава отговорност? Опитностите с ромските лидери в последните две десетилетия са пълно разочарование. Днес никой не гледа сериозно на техните прояви и изявления.

Обединените Евангелски църкви в България трябва да вземат сериозно отношение към ромските църкви в България. Нашите братя се нуждаят от подкрепа. Проблемите са много. Ние не се отнасяме сериозно към тях. Но както нас ни приемат и ни подкрепят, така и ние трябва да подкрепим нашите „малки братя“. Това не е само някаква наша сантиментална приумица. Това е заповед от нашия Спасител. “ Това, което сте направили за моите най-малки братя, за Мен сте го направили.“

Каква е нашата мечта? Скоро идват избори. Кой път ще изберем? От това зависи нашето бъдеще! От стъпалата на паметника на Абрахам Линкълн Мартин Лутър Кинг произнася своята знаменита реч „Имам една мечта“ (I Have a Dream), която се посрещна с надежда. Тя остава и до днес една от най-известните речи в цялата история на САЩ.

Дали някой евангелски пастир ще има дръзновението да направи това пред паметника на Левски или пред образа на друга национална светиня и да може да каже.
„Тъмнината не може да прогони тъмнина; само светлината може да го направи.
Омразата не може да прогони омраза; само любовта може да го направи.“

Много искам да има надежда и за нас!

П-р Бедрос Алтунян
Суперинтендент на Евангелска
Методистка Епископална Църква в България