Защо пастори напускат служението?

Според последните проучвания в църкви на Запад 4000-5000 пастори напускат служението всяка година. Те не се отказват, защото им липсва вяра в Бога. Те не се отказват, защото не вярват в призванието, което Бог е поставил в живота им. Повечето дори не се отказват поради финансови причини. Пасторите напускат, защото са претоварени от умствено изтощение.

Докато не станете пастор, никога няма да разберете напълно какво е да носиш духовно бреме за хората. Да ставате посред нощ, да се молите за всички от семейството на вярата. Да се будите посред нощ с мисъл за някого в сърцето си. Съкрушени от загриженост за онези, които си тръгват или отсъстват от църквата. Умът ви непрекъснато е зает с представянето на предстоящото неделно послание – как да го проповядвате, на какво да учите другите, как да прилагате Писанието?

Пастирите са обект на критика непрекъснато. Казват им, че трябва да се справят по-добре или че някои еелементи в църквата просто трябва да бъдат по-добри. Пасторите инвестират целия си живот в хората и въпреки това хората им обръщат гръб при първите признаци на буря, обикновено без дават обяснения.

Пасторите устояват насред безброй спорове. Пасторите устояват въпреки клюките. Пасторите дават съвети на хората с провалени бракове. Пасторите утешават онези, които са претърпели загуба. Пасторите насърчават несъвършените хора с желанието да видят всеки един от тях да процъфтява във вярата си. Копнеят за духовни пробиви. Вашият пастор копнее за най-доброто за вас. Всичко това се случва, докато се опитват да се борят със собствената си плът и да растат в собствената си връзка с Бога.

Пасторите следят публикациите в социалните мрежи. Пасторите чуват шушуканията на хората. Пасторите понасят негативни критики. Пасторите непрекъснато се грижат за овцете, докато отблъскват вълците. Пасторите непрекъснато се раздават.

Какво поддържа един пастор? Вие. Вие – човекът, който е истински гладен. Вие – човекът, който служи с посвещение и свобода. Вие – тийнейджърът, който се стреми да бъде последовател на Исус. Вие – самотната майка, която разбира красотата на надеждата, открита в Христос. Вие – този, който минава през вратата за първи път, защото търсите мир, надежда и общност.

Молете се за вашия пастор. Служете заедно с вашия пастор. Говорете с вашия пастор. Насърчавайте пастора си. Той е човек. Той се нуждае от вас повече, отколкото си мислите.