Грях по навик

Ако вървим по прашните пътища на Израел с Исус и попаднем на човека, известен като Юда Искариотски за първи път, той може да не е това, което очакваме да бъде. На пръв поглед бихме могли дори да си помислим, че той е праведен човек.

Можем да вярваме, че той е бил благочестив, дълбоко религиозен и много загрижен за другите. И щяхме да бъдем шокирани, ако открием, че той е този, който е предал Господ Исус Христос. Това е така, защото Юда беше невероятен актьор. Той беше изпълнител. Той знаеше как да говори, но със сигурност не знаеше как да върви.

Но Юда нямаше извинение. Той имаше привилегията да прекара няколко години с въплътения Бог. Той сигурно е бил напълно наясно, че Исус никога не е бил лицемерен или непоследователен по някакъв начин или форма. Той видя, че Исус живее безупречен живот.

Но Юда не повярва. И не само това, той се обърна срещу Исус и Го продаде за 30 сребърника, цената, която обикновено се плаща за закупуване на роб.

Юда успя да извърши злите неща, които направи, защото никога не познава Исус. Разбира се, той знаеше за Него. Всъщност той знаеше за Него повече от повечето хора. Но той никога не е познавал лично Исус. Животът на Юда може да се обобщи със следното изказване за него: „И така, той си отиде“ (Лука 22:4 NKJV). Той живееше така, както искаше да живее.

Ако можете редовно да извършвате грях без никакви угризения на съвестта, това е ясен индикатор, че не познавате Бога. Днес има много хора, които тичат наоколо и казват: „Аз съм вярващ. Аз съм последовател на Исус. И все пак, ако упорстват в греха, нещо не е наред.

Библията не казва, че християнинът няма да съгреши, а само че християнинът няма да съгрешава редовно и съзнателно.

Източник: Harvest.org