ЙОВ, ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Елиу продължава своето дръзновено изказване:

„Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого,
мощен е в сила и мъдрост…
Кой Му е предписал пътя Му?
Или кой може да Му рече:
Извършил си беззаконие?“
(Йов 36:5, 23)

Думите на Елиу подчертават Божието величие и в същото време разкриват Неговото благосклонно и милостиво отношение към творението Му. Бог е всемогъщ – и никой никога не може да се сравни с Него по сила, мъдрост и величие. И никой никога не е бил негов съветник, наставник или коректор. Бог е върховният Абсолют; но за разлика от земните владетели, Той не презира никого.

Възможно е сянката на страданията, които Йов е преживял, както и тежките обвинения на неговите приятели, да са помрачили изповедта му и да са повлияли на думите му и той дръзко да е говорил и да е искал да се защитава и съди пред Създателя. Но подобни мисли и изказвания остават недостойни и погрешни спрямо славния и праведен Бог.

И ние самите често сме изкушени по същия начин.
Поради трудности, болка, житейски обстоятелства или предизвикателства, идващи от хората около нас, можем неусетно да превърнем хвалението и благодарността си към Бога в оплаквания, недоволство и дори упрек. Но това са мисли на ограниченото човешко естество – мисли ниски и заблуждаващи, от които могат да произлязат всякакви отклонения в нашето поклонение пред Бога.

Това не е опасно за Бога – Неговото величие остава непроменимо. Опасността е за нас: да не би нашите възгласи да се присъединят към упреците на онези, които по нечестива природа са божии противници.

Елиу не заявява самоуверено, че знае точната причина за страданието на Йов. Но е убеден в едно: Йов греши, когато допуска да обвини Бога в несправедливост.
Същото предупреждение важи и за нас.