ЙОВ, ГЛАВА ТРИДЕСЕТА

ПРИЛИКА и АЛЮЗИЯ*.

„Синове на безумци, без име…
…станах им песен,
станах им и поговорка.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене
и не се свенят да плюят в лицето ми.
Понеже Бог съсипа достолепието ми и ме смири,
и те се разюздаха пред мене.
Отдясно въстават тия изчадия,
залагат примки за нозете ми
и насочват против мене гибелните си намерения;
развалят пътя ми,
увеличават нещастието ми.“
(Йов 30:8–13)

След носталгичните спомени за безвъзвратно отминалите благословени дни страдалецът Йов описва своето мрачно настояще. Онези, които някога са търсили близостта му и са се ползвали от мъдростта му, сега го презират. Синовете на най-недостойните — хора без име и чест — се надигат срещу него и без срам го заплюват в лицето.

Йов не се колебае да ги нарече безполезни, крадци, изчадия и безумци — хора, които залагат капани в нозете му и насочват ожесточените си атаки срещу него. Той се чувства ужасен, беззащитен и сломен. Подложен е на непрестанни удари, защото Бог, Който някога е бил негова закрила и опора, сякаш е отдръпнал защитата Си. В преживяването на Йов Небето мълчи, а земята го отхвърля.

В отчаянието и страха си този благочестив мъж не издържа на болката и унижението. Душата му се разкъсва от въпроса защо Бог не му отговаря и започва да негодува:

„Викам към Тебе, но Ти не ми отговаряш;
стоя — и Ти само ме гледаш.
Обърнал си се и си станал жесток към мене;
с мощната Си ръка воюваш против мен.
Повдигаш ме, носиш ме на вятъра
и ме разтваряш в бурята.“
(Йов 30:20–22)

Самотата, страданието и унижението, които преживява Йов, напомнят за несравнимо по-дълбоките страдания, понесени от Исус Христос — нашия Господ и Спасител.

Христос е бил изоставен от учениците Си. Един от най-близките Му хора Го е предал за тридесет сребърника и с целувка Го е посочил на враговете Му. Най-ревностните Му последователи се разбягали, а най-дръзновеният между тях се отрекъл от Него. Той е останал сам —  удрян, обвиняван, заплюван, подиграван и бичуван. Несправедливо осъден, понесъл Сам кръста Си. Пред очите Му хвърлили жребий за дрехите Му и в жаждата Му го напоили с оцет и жлъч.

И все пак — сред неизразимата болка и унижение — от устните Му не излязла нито хулна дума, нито закана, нито обвинение. Само молитвата: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ А последният Му вик отправен към небето е бил: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“

Колко различна е реакцията на страдащия праведник Йов и на Богочовека — Сина Божи и Сина Човешки. Йов е негодувал и търсил отговори; Христос смирено е мълчал, не се е защитавал и прощавал. Йов е възразявал на обвиненията; Христос е казвал „Ти рече!“.

Синът Божи, Единосъщен с Отца и с Духа, е оставил славата Си на небесата и приел немощната човешка плът, за да се уподоби на нас във всичко — освен в греха. Станал е един от нас, за да ни изяви благата вест за прошка, примирение и вечен живот с Небесния Отец. Чрез Своята изкупителна жертва за всички нас, Той ни показал пътя на смирението, жертвоготовната любов и съвършеното упование в Бога. Със страданието си Йов се е превръща в протообраз и далечната сянка на страдалеца от Кръста — Които изстрада нашето спасение

* * *

––––––––

*Алюция – стилистичен похват, състоящ се в непряко позоваване на известно литературно произведение, историческо събитие или личност.