ЙОВ, ГЛАВА ЧЕТВЪРТА И ГЛАВА ПЕТА

ПРИЯТЕЛИТЕ…

„ А тримата приятели на Йов, като чуха за всичкото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от дома си – Теманеца Елифаз, Шуахеца Билдад и Нааматеца Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да му съчувстват и да го утешат…“  Йов 2:11-13

„Тогава Теманеца Елифаз проговори:
Ако вземем да ти говорим, не ще ли се натъжиш?
Но кой може да се сдържи да не говори?
Ето, ти си съветвал мнозина
и немощни ръце си укрепил.
Твоите думи са привдигали падащия,
и отслабнали колене си укрепял.
А сега това те сполетя,
и ти се отчая;
достигна те, и се сломи. “ Йов 4:1,2

Ще ви разочаровам ли, ако кажа, че никой не е застрахован от това да стане мишена на сатанински атаки?

Да — ние сме в завет с Бога.
Да — стремим се към праведен живот.
Да — очакваме Божията закрила и Неговото благоволение.

Но… може.
Може и ние да бъдем изпитани — както беше изпитан Йов.
Бог може да позволи сатанински атаки –
болезнени удари и тежки кризи,
които не са за подценяване.

И Йов ги понесъл в пълна мяра.

В миг благоденствието му се срутило.
Изчезнали са имотите, авторитетът и влиянието.
Последвала смърт — жестока, внезапна – поразила децата му.
После дошли болестите:
мъчителни, унизителни, гнойни циреи – немощ и болка.
Йов е бил захвърлен на бунището в смрад, забрава и прах
и от праха сатана прошепнал,
чрез устните на жена му:
„Прокълни Бога и умри.“

Когато това не е успяло да го пречупи,
дяволът посегнал към друго оръжие —
най-близките му приятели.

Онези, които дошли да утешават –
започнали да го обвиняват.
Вместо състрадание — съмнения.
Вместо утеха — упреци.
Вместо любов — подозрения
за лицемерие,
за малодушие,
за скрит грях.

Сатанинските атаки разкриват жалката истината
за фалшивите почитатели и неискрените съратници.
Настройват най-близките приятелите срещу атакуваният
и той болезнено разбира, кои от тях са били истински и кои само „приятели“.

Осъзнавате ли колко болезнени, унизителни, подли и отвратителни могат да бъдат сатанинските атаки?

Аз — да.
Познавам хора, които отчасти са преминали през Йововите терзания.

А точно в такива моменти —
когато адът е разтворил своята паст —
човекът под атака има нужда от верни приятели.

Приятели, които не съдят,
които не философстват,
и които не обясняват ползата от страданието.

Необходими са такива,
които дават:
безрезервна подкрепа,
пълно доверие,
непоколебима вярност,
дълбоко разбиране,
истинско съчувствие,
състрадание и емпатия
и то в пълна мяра.

И сега въпросът не е към Йов,
нито към тези, които днес носят Йововите терзания.
Въпросът е към нас:

Някога, били ли сме истински приятели?