Бракът е крепител на обществото – интервю със семейство Стефанови

Мишо и Ива Стефанови са младо семейство от София. Те имат две дъщери, на 11 и на 7 години. Служат в църква "Кръстопът". Мишо притежава неизтощима енергия и множество дарби, които му помагат да служи в много посоки. За него обучението, образованието и комуникациите са особено важни и определящи. Той е консултант и обучител по стратегически, публични и междуличностни комуникации както в света на бизнеса, така и в този на организациите с кауза. Неговата мисия е да подкрепя успешните лидери и екипи да постигат още по-забележителни резултати чрез ефективни и въздействащи комуникации на всички нива. Ива е приложен артист, който след две отгледани деца решава да промени посоката на движение. Завършва бакалавърска степен по Неформално образувание в СУ "Климент Охридски", а съвсем скоро ще придобие и магистърска степен по Геймификация. Сериозно работи върху мечтата си да създава интерактивни образователни продукти за деца и възрастни.

ЕВ: Скъпо семейство Стефанови, благодарим ви, че се съгласихте на това интервю, въпреки заетия ви график. От медийните ви изяви се вижда, че сте в непрекъснато движение и в семейството, и извън него. Тъй като е Седмицата на брака, нека да поговорим за семейството. Брачната институция сякаш става все по-непопулярна. Какво ви кара да държите на нея в столетие, в което плурализмът размива всички граници?

Мишо и Ива:

„Популярните“ неща се сменят доста често. Това, че нещо е популярно, изобщо не ни отговаря на въпроса дали е стойностно и смислено. Даже понякога е точно обратното – като видиш какво е популярно, трябва да потърсиш в непопулярните неща, за да откриеш смислените. В този смисъл държим на брака, защото е едно от ключовите смислени неща, които държат обществото ни цяло, а не защото е повече или по-малко популярно.   

ЕВ: Какво смятате за мита за „сродната душа“ и манипулацията на Холивуд, че партньорите трябва „да се допълват“? Колко от това е вярно?

Мишо и Ива:

Ние не вярваме в идеята за „половинката“ – не виждаме другия като половин човек, който си търси другата половинка, за да е цял. По-скоро ни вдъхновява идеята за две цели човешки същества, които се свързват и стават едно чрез решение на волята си да се посветят един на друг до живот. 

ЕВ: Как се променя любовта между съпрузите, когато се появят децата? Какво става с „мъжката“ и с „женската“ работа у дома?

Мишо и Ива:

Е, динамиката се променя значително – фокусът вече пада върху друго човешко същество, което, въпреки че е мъничко, запълва огромна част от света ни. И в този смисъл понякога забравяш за любимия си човек – или поне за това, че ти е любим. Затова и е важно да си сложим конкретни мънички действия в ежедневието, които да напомнят на другия, че ни е любим независимо от умората, недоспиването и напрежението. Защото любовта не е чувство, тя е действие, решение на волята – и това много помага, когато чувствата по една или друга причини поизбледнеят. 

ЕВ: В своя медийна изява Мишо твърди, че думата „благодаря“ може да върши чудеса. Какво е нейното значение в контекста на брака?

Мишо и Ива:

Огромно е. Тъжното при брака много често е, че след недълго време заедно започваме така да свикваме с другия, че го взимаме за даденост. И забравяме не само да казваме „благодаря“ за това, което прави за нас, но и за това, че го има изобщо в живота ни. Ние се опитваме да си благодарим за дребни неща – за вечерята, за търпението, за това, че другият е поел децата. Някои хора ще кажат „Ама това са задължения“. Ние не вярваме в това, но дори да е така, нищо не ни пречи да благодарим на любимия си човек, че си изпълнява „задълженията“ – това стопля душата му и му напомня, че го забелязваме и ценим дори в дребните неща. 

ЕВ: Вие сте личности с много дарби и възможности. Какво се случва, когато откривате тези дарби у собствените си деца? Насърчавате ли ги да ги развиват? Или?

Мишо и Ива:

Винаги насърчаваме децата си да се развиват – като не е задължително да са в нашите дарби. Гледаме да не сме като онези родители, които се мъчат през децата си да постигнат нещата, които сами не са успели. Опитваме се да ги насърчим да развиват дарбите си, но и добродетелите на характера си – търпението, упоритостта, състраданието, смирението, трудолюбието, както и важни умения – да мислят критично, да са проактивни, да учат от провала, а не да се отчайват.

ЕВ: Освен собственик на компания, предприемач и консултант, Мишо е и музикант, който посвещава песни на съпругата си. Как расте вдъхновението в брака през годините? Кое го подхранва и в двете посоки?

Мишо и Ива:

Вдъхновението при нас май е на сезони – не расте непрекъснато в някаква нарастваща крива. Изобщо, май вдъхновението не ни е основна тема – не го търсим чак толкова като задължителен компонент за успешния брак. Може да звучи много не-вдъхновяващо за някого, но при нас бракът се държи не от вдъхновяващите моменти веднъж – два пъти в годината, а от ежедневните малки избори да обичаш насред сивото ежедневие. 

ЕВ: Къде искате да бъдете или „как се виждате“ след 10 години?

Нямаме конкретно виждане къде ни се иска да бъдем – надяваме се да сме по-мъдри, по-спокойни, по-търпеливи и любящи хора. И ако не след 10, то до 15 години се надяваме и да сме баба и дядо! 

ЕВ: Кое е нещото, което искате децата ви никога да не забравят?

Мишо и Ива:

Вярата в Бога. Тя е компас, който помага на човек да навигира добре из света и живота.