Вярата – изкачване на две стъпала едновременно

0

kwh

Кенет Хагин, младши

Вярващите не могат да се изкачват по стълбата на вярата с гигантски стъпки. За да се развие вярата, те трябва да се научат да ходят с вяра. Докато вярващите не се научат да изкачват стълбата на вярата, вярата им няма да ги ползва. Християните не получават, защото искат неща, които са извън тяхното ниво на вяра. Не можете да вярвате в Бог извън развитата от вас способност на вяра или вие винаги ще претърпявате поражение.

Вярващите много често се разочароват, защото не получават от Бог това, което чувстват, че трябва да получат. Много от тях се отдръпват, отказват и спират да вярват в Бог, просто защото те се опитват да получат нещо, което стои извън вярата им. Смятам, че те не са разбрали няколко ключови фактора, които участват в развитието на вярата. В Римляни 12:3 пише, „… според делата на вярата, които Бог на всеки е разпределил“. Според този стих, на всеки един от нас е дадена мярката на вяра. Хората постоянно цитират този стих като „мярка на вяра“, а в Библията ясно се казва „мярката на вяра“. Върху това трябва да се наблегне, за да разберат хората, че мярката означава, че на всекиго е разпределено същото количество вяра. Библията ясно ни казва какво означава да имаме вяра и как да я използваме. В Словото си Бог ни казва защо получават и защо не получават. В Матей 17:20 Исус ни казва как да действаме с вяра и как тя работи за всеки един от нас.

Матей 17:20 „Той (Исус) им каза (на учениците): “ Поради вашето маловерие. Защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина. премести се оттук там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно.“

Обърнете внимание, че тук Исус не каза, ако имате вяра колкото една планина, можете да преместите синапово зърно! Много хора мислят, че трябва да имате много вяра, за да преместите една планина. Не, вие просто тряжва да имате мярката – и това е достатъчно!

Но, разберете, че също така и тази мярка на вяра може да бъде развита чрез упражнение. Знаем, че когато упражняваме физическите си мускули, те стават по-силни. Вижте например структурата на скелета! Той е съставен от кости и върху тези кости има мускули. За да израстват и заякват тези мускули те имат нужда от упражнения. Никой човек, който отива в залата за тренировки за първи път не започва с вдигане на тежести, които са много килограма – те ще го наранят. Не, той започва първо с по-леките щанги, а после започва да вдига по-тежки.

Същият принцип се прилага към мярката на вярата, която Бог ни дава. Някои хора развиват вярата си дотолкова, че те получават много повече от останалите. Главната причина за това е, че те отделят време да упражняват вярата, която имат, което като резултат дава по-силна вяра.

Някои християни, от друга страна, чуват едно послание на вяра, а после се опитват да пробват неща, за които още не са узрели. Не казвам, че не могат да бъдат извършени велики неща, но за да ги изпълни човек, той ще трябва да изкачи две стъпала наведнъж.

Ако упражняваме и развиваме вярата си, не след дълго ще получите от Бог това, което просите. Но когато става дума за развиване на вашата вяра, трябва да разберете, че има няколко фактора, които участват в това развиване. Според 2 Послание на Петър, има други съставки, които вие прибавяте към мярката на вярата, която Бог вече ви е дал. Вие прибавяте знание. Познаването на Божието Слово е главната съставна част, която подпомага растежа на вярата ви. Във 2 Петрово 1 ни се дават необходимите инструменти, които ще подпомогнат изграждането на нашата вяра. Обърнете внимание на това, което трябва да бъде прибавено към нашата вяра, за да се развие тя.

2 Петрово 1:3 – 5 „Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благовестито, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да стане чрез тях участница на Божественоето естество, като сте избягали от произлезлото от страстите разтление в света; то по самата тази причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие.“

Тези стихове ни казват какво имаме в Христос и какво означава да израстваме духовно. Дава ни се съвет да прибавяме специфични неща към вярата си. В стих 5 ни се казва да прибавим добродетел (чистота, целомъдрие, моралност) към нашата вяра. И обърнете внимание на това, което е до добродетелта – познанието.

Познанието е ключов фактор, от който зависи усилването на вярата. И познанието е това, от което зависи получаването от Бог. А сега, какво е познанието? Познанието включва информация по определени теми. В този случай, ние искаме да знаем за вярата в Бог и Неговото Слово и за това как да го приложим към нас. Имаме нужда от знание и за това, което пречи на нашата вяра. Знаехте ли, че вие не можете да поставите Божиите обещания в действие, докато нямате разбиране за това как работят тези обещания и какво да правите с тях? Точно за това е много важно знанието. Липсата на познание е това, което възпрепятства вярата при много хора. Не можете да вярвате в нещо, за което нямате познание.

Божието Слово казва, че хората погиват поради незнание (Осия 4:6). С други думи, Божиите хора погиват, защото те нямат информация, която им е нужна за да я приложат в живота си. Исус подчерта значението на познанието по негово време в евангелие от Йоан 8:31 и 32.

Евангелие от Йоан 8:31-32 „Тогава Исус каза на повярвалите в него юдеи: „Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте мои ученици, и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“

Когато вярващите пребъдват в Божието Слово, това не означава, че те четат „ценно обещание“ всеки втори ден. Нито пък означава, че докато бягате от къщи по пътя ви за работа, вие мислите за най-краткия псалм от Библията и го цитирате. Обърнете внимание на това, че в стих 31 пише, че ако вярващите не пребъдват в Словото Божие, те не са ученици на Исус. Исус не каза, че те не са вярващи; Той каза, че те не са Негови ученици. Възможно е да си вярващ, но според този стих може да не си ученик.

В християнския свят има много хора, които казват, че са вярващи и се опитват да получат от Бог това, което просят, но не получават, защото не са ученици. Един ученик е учащ – или човек, който приема познание под ръководството на друг човек. Учениците имат познание и разбиране. Те знаят на какво ги учат техните водачи, те знаят какво искат техните водачи и знаят какво точно да направят при различни обстоятелства и ситуации. Обърнете внимание, че Исус не само ни казва кои ставаме като пребъдваме в Неговото Слово, но Той ни казва и какво ще се случи като резултат от пребъдването ни.

Йоан 8:32 „И ще познаете истината, и истината ще ви напрви свободни.“

В този стих Исус не казва, че вие ще познаете истината и има възможност да намерите някаква свобода. Той каза, че истината ще ни направи свободни!

От Божието Слово знаем, че Исус е пътят, истината и животът (Йоан 14:6). И разбираме, че познанието за Него ни прави духовно свободни. Но ако искаме да продължим и да сме свободни от ръката на врага, ние трябва да познаваме Божието Слово. Не само че трябва да имаме познание върху Божието Слово, но трябва да му позволим да обитава в нас през цялото време. С други думи, Божието Слово трябва постоянно да обитава в нас, за да може Бог да се движи в нашия живот. Това е важен фактор в развитието на вярата.

Йоан 15:7 „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви бъде.“

Обърнете внимание на това, че Исус ни казва, че „ако ние пребъдем в Него и Неговите думи пребъдат в нас, ние можем да получим от Бог каквото искаме. Когато видим, че на нашите молитви се отговаря като резултат от пребъдването на Неговото Слово, това е един знак, по който ще разберем, че нашата вяра е в действие.

Другият начин, по който ще разберете дали Словото наистина пребъдва във вас, е как реагирате когато възникне трудна ситуация. Когато настъпи криза, казвате ли, „Ах,какво ще правя сега?“ или казвате „Бог е моят източник. В Него живея и се движа и съществувам, и на Него с доверие ще се опра!“ ? Приятели, трябва да разберете, че слушането оттук и оттам на малко послания на вяра, не може да ви задържи в пребъдването в Божиите неща. Начинът, по който вие пребъдвате, е като постоянно изучавате Словото и постоянно се храните с добри книги и касети, които ще ви държат силни във вярата.

Пребъдването в Божието Слово дава възможност да се засили вярата ви, така че да излезете и да победите врага. Но разберете също така, че и вярата ви се развива чрез различните изпитания, през които преминавате. Може да говорите за това колко вярвате в Бога. Можете да говорите за това колко вярвате в Неговото Слово. Можете да говорите и за това колко пребъдвате в Него. Но единственият начин, по който можете да Го откриете, е – като в поговорката – ако гъбата е пълна с вода, така да се каже, да я изстискате. Ако гъбата е пълна с вода, тази вода ще потече. С други думи, вие ще знаете къде стоите в арената на вярата чрез това, което говорите по време на тези изпитзния или несгоди, които идват, за да ви „изстискат“ и да ви поставят под напрежение.

До този момент, ние обсъдихме няколко фактора, които участват в развитието на нашата вяра. Разбрахме, че на нас ни се дава определена мярка на вярата и че ние трябва да отделим време за да развием тази вяра. С други думи, ние трябва да изкачим стълбата на вярата. Накратко разгледахме ролята на изпитанията и несгодите за развитието на вярата. И разгледахме значението на пребъдващото в нас знание като съставна част на нашата вяра, която основно се развива чрез пребъдването в Словото.

Друг фактор, който участва в развитието на нашата вяра е покорството. Вашата способност да израствате във вярата не почива само върху това колко добре се храните духовно и я развивате, но също така и чрез вашето послушание пред Бог. Много християни се опитват да използват вярата си за много неща и все пак не се покоряват на Бога. Това, което не осъзнават е, че непослушанието ще им пречи да получат това, което искат от Бога.

От Стария Завет научаваме историята, в която Бог каза, че послушанието е по-добро от жертвоприношението (1 Царе 15:22). Бог казва на цар Саул да отиде да порази Амалик, да обрече на изтребление всичко, което има и да не го жали (1 Царе 15:3). На Саул му бе заповядано да не пожали нищо. Когато Саул се върнал от пътуването, Самуил го попитал дали е направил всичко така, както Бог е заповядал. Саул си помислил, че е добра идея, ако запази някои от животните, за да ги принесе в жертва на Бог. Бог, обаче, не бил доволен и точно тогава Самуил пророкът казал, че е по-добре да се подчиниш, отколкото да принесеш жертвоприношение. И поради непослушанието си, Саул загубил всичко. За съжаление някои хора са в непослушание точно пред Божия храм. Те не правят това, което Бог им е казал. Може да отивате на църква, да издигате ръце и да хвалите Бога. Но това няма да ви ползва, ако не правите това, което Бог е казал да правите, защото вие сте в непослушание и Бог не може да ви благослови.

Нека ви подчертая това, че вашата вяра много бързо ще стане ефективна, ако вие непрестанно правите това, което сте научили от Божието Слово. Не можете да чакате някаква сериозна нужда да ви накара да влезете във вяра. Както Смит Уигълсуърт веднъж казал, „Твърде късно би било, ако чакате да изпаднете в някоя нужда, за да получите вяра.“ За съжаление много от нас днес биха се почувствали в изключително затруднение, ако някой ни кажеше, че страдаме от сериозна болест, за която няма лечение. Ето затова е много важно да упражнявате вярата си върху установена база. В 1 Царе 17, Давид не започна да се бори с Голиат. Той повярва в Божията сила, когато се изправи срещу лъва и мечката (стихове 34 – 36). В онзи момент лъвът и мечката вероятно са изглеждали като великани на Давид, но накрая той убил и двете животни. Разберете, че когато Давид се борил с Голиат той вече знаел как да уповава на Бог. Той знаел, че трябвало да разчита на Него. Давид знаел, че не трябвало да стъпва на нищо друго, така да се каже, освен на Божието Слово. Когато Давид се изправил срещу Голиат, той казал, „…Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на този филистимец.“ (1 Царе 17:37). Вижте, че Давид не каза, че той сам ще се избави, а че Бог ще го избави. И Бог го направи! Има много хора, които казват,“Виж, за какво вярвах в Бог.“ Да, вие може да сте получили нещо от Бог, но вижте на Кого Давид отдаде цялото си упование. Той каза, „Днес Господ ще те предаде в ръката ми…“(стих 46).

Давид не си сложи въоръжението, което Саул искаше от него да носи, защото то не беше изпробвано от Давид. Ще има хора, които ще искат да ви дадат това или онова за вашата лична битка. Но вие ще трябва да се научите да използвате това, което знаете – вашето собствено знание на Божието Слово. Хората могат да се опитват да ви дадат тяхното знание, но вашата вяра няма да работи върху това, което другите знаят. Не може да имате вяра извън вашето собствено знание на Словото. Това, което Давид знаеше, бе че има прашка и той знаеше как да я използва. И не само това, но той познаваше своя Бог. Тъй като Давид познаваше своя Бог, той не чакаше Бог суверенно да убие великана. Той стъпи на своята собствена вяра, знаейки, че Бог е с него. И с Божията помощ Давид уби великана. Има много хора, които стоят в християнско очакване Бог да отстани великаните от техния живот. Тези великани могат да бъдат всичко, като се почне от болест до финансови затруднения. Доколкото се отнася за нашето изкупление, Бог вече е направил всичко, което е нужно за нас. В повечето случаи, ние не трябва да молим Бог да отстрани великаните от нашия живот. Давид вървеше с вяра срещу тези великани в живота си. Макар че започна с лъва и мечката, до момента, в който срещна Голиат, за него вече не представляваше трудност да се справи с Голиат и да победи.

Нека се научим да уповаваме на Бог през цялото време. Упражнявайте се да уповавате на Бог всеки ден за нещо. Нека бъде нещо, което трябва да получите същия този ден и очаквайте Бог да работи за вас. Като вярвате и получите вашия отговор, вярата ви ще продължава да се развива и расте. Ако изучаваме Словото, развием нашето разбиране и получим знание, всичко, което ще трябва да направим след това, е просто да се изправим и да прогоним „великаните“ в нашия живот. Но още сега трябва да започнем да развиваме нашата вяра и знание на Божието Слово. Трябва да се научим да ходим с вяра.

Превод: Соня Илиева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.