Врагът дебне по празниците

0

Врагът дебне дори (или най-вече) и по празниците. Бих искала да го напомня за всеки, който изпитва раздразнение, страх или безпокойство в тези най-светли празнични дни. Забелязвали ли сте, че наред с цялата еуфория на празниците, сред хората се шири…

Врагът дебне по празниците

Врагът дебне по празниците

Врагът дебне по празниците
Врагът дебне дори (или най-вече) и по празниците. Бих искала да го напомня за всеки, който изпитва раздразнение, страх или безпокойство в тези най-светли празнични дни. Забелязвали ли сте, че наред с цялата еуфория на празниците, сред хората се шири и някакво, сякаш “необяснимо” раздразнение. 

Какво е това и кому е нужно да си “разваля настроението” точно в тези дни? 

 

Наблюденията ми показват, че този вътрешен дисбаланс и поява на раздразнителност идва във всеки човек (позволил това), чрез слабост, която притежава и му е уязвимо место. Казано по друг начин има определен духовен дефицит. 

 

Из опашките на магазините се чуват раздразнени гласове, хора се засягат изключително силно от реакциите на продавачките, а това да бъдем незабелязани или “нелайкнати” – буквално може да ни съсипе добрия ден. У дома домакините се суетят и изнервят, че нищо не се случва по техния план, децата мрънкат “повече”, а мъжете или не забелязват огромното количество работа у дома, или са прекалено ангажирани в нещо навън. На фирмено парти е възможно, колега да ни е подразнил с отношението си или тотално да ни е неглижирал, а някоя друга жена може би е по-слаба, пищна или “наконтена” … Многобройни са примерите и всяка минута нещо може “да се случва”. Напрежението расте, а хората сякаш сами блокират възможността си за пълноценно празнуване.  

 

ЗАЩО …? Защо, сякаш се случва толкова често по време на най-големите ни празнични дни? 

 

Лично аз имам пълното (за себе си) обяснение по темата, но отговорът е един и е еднозначен – “врагът не спи”. Дори по-лошо, както обичам да казвам: “дяволът работи на пълен работен 24 часов ден”. Всеки човек бива ударен на мястото, което му е слабо. Точно там идва изкушението и проявата на недоизчистените или необработените ни слабости. Което само по себе си, би могло да ни послужи, изваждайки на светло, това, което е нужно да отработваме по себе си … стига да имаме такива нагласи. 

 

Когато имаме дефицит на внимание (което е само в нашите глави), то врагът се постарава да ни организира подходящо представление, в което да ни покаже, че никой не ни уважава … дори в магазина, където видите ли – ние си плащаме. Когато имаме страхове от евентуални произшествия, пак той ни вкарва в главите всевъзможни “трагични” сценарии относно някоя от нормалните ни ежедневни ситуации; когато се опасяваме от болести или някаква здравословна слабост .. точно, тогава пред нас се развиват картини, разказани в кафенето, офиса (в моя случай – на заболекарския стол) или още по-пищно, може да са  разиграни в някой филм, който сме си пуснали, уж, за да се разтушим от “неволите си”. 

 

Как да се избавим от натрапчивите мисли, как да премахнем влиянието на дявола вътре в нас и да омаломощим провокациите и изкушенията му, които той, така или иначе ще се постарае да ни направи ? 

 

В този рождествен сезон, може би е най-лесно да се справим (противно на мисълта – уморен съм), защото е нужно само да си припомним КАКВО или КОЙ празнуваме след броени дни!

 

Исус се роди! Той, Божият Син дойде, за да отмахне цялото това напрежение, което тегне в душите ни, когато сме притиснати в поза “партер” при битката с врага ни. Той показа с живота Си, изрази чрез преживяните страдания на кръста и доказа с възкресението Си, че всичко, което се случва тук е само временно проявление, дадено ни за наше духовно израстване и надграждане. Всичко, което дяволът може да ни направи е да ни доведе до мястото на объркване, но и там ни чака Духът Божии, ако Го познаваме и приемаме и Му се доверим. 

 

Вярата, че ще се справим с трудните си моменти и изпитания, докато сме тук е силна и удържима, когато сме се доверили и оставили главната роля в живота си на Господ! 

 

„Ако падне, не ще се повали, защото Господ подпира ръката му,“ казва авторът на Псалми‬ ‭37‬:‭24‬ ‭‬‬

 

Бог е верен и “вече ни подпря”, като изпрати Сина Си, за да ни укрепи и даде надежда. Дойде, за да начертае изходния път и всичко, което Той ни остави в уверение на това, “че който се роди отново в Него, не ще погине”, а който се откаже от онази част от живота си, която не е по Неговия стандарт – “умрял е за Него” и този човек  ще бъде повече от жив и душата му в същината си ще е недостижима за врага, който ни дебне във всеки момент докато сме тук. 

 

„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.“ (Исая‬ ‭9‬:‭6)‬ ‭

 

Празнувайки Него, нека преборим в себе си, всяка провокация на дявола и да преживеем пълноценна, светла и благословена радост!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.