Вътък и основа

Колко е прекрасно да чуеш ехото на въпроса си! И по пътя към теб то е събрало знаците, които чакаш. Божият отговор понякога идва чрез думи на хора – ей така ненадейно. Толкова бързо, че се смайваш от щедростта на Този, Който копнее да Си говори с теб в тишината на нощта. 

Сещам се, че въпрос съм отправила в молитва.Очаквам онзи знак, който да ме отключи в разговора. Да, неведнъж Господният Дух е задвижвал в мен духа именно така. Знаците на Бог летят към нас непрестанно. Дали ще ги чуем в сглобената им мелодия? Преплитат се между нишките на мислените ни пътувания. Проблясват като  картина между стъпките  в рутината на деня. Провират се между късче музика или текст уж случайно. Или се заплитат около някое чепато възелче на деня и ни насочват към  Неговия отговор. 

Чети, чети Бога във всичко, което идва към теб! 

Царица Естир и Мардохей. Препрочитам историята им отново и откривам онзи нужен цвят от чергата ми, който трябва да втъка в шевицата. Празникът Пурим, думата "пур"- жребий на еврейски език. Веселието на един толкова гонен, мразен, измъчван,  но спасен от Бога народ!

Защото Бог винаги дава знаци. И винаги си има приготвени люде да носят посланието Му и да изпълнят волята Му. 

Той е начертал шарената черга на всеки човек, род и народ. Той е положил основата в стана. Виждали сте стан за тъкане. Ей тези успоредни нишки, между които се прокарва вътъкът: онзи пълнеж от хоризонтални прежди, които правят платното или килима. Тъкането е бавен и сложен процес, в който се кръстосват и преплитат хоризонтални и вертикални конци. И от това се ражда постелка или завивка, която те топли, краси  и пази. Нещо такова е нашият живот в Божията промисъл!

Като малка обичах безумно да влизам в бабиния стан – тази каляска от дърво и прежда! Чувствах, че бях владелка на нещо великолепно, което детската ми фантазия рисуваше като вълшебна летяща чергичка. Цветна като дъгата и гладко степана, отупана и изравнена! Влизах в този "космически" тъкачен стан с радостта и сериозността на изкусен майстор – ваятел. Ръцете ми галеха бялата основа като струни на арфа. Дълги нишки остро пресукана памучна прежда. Изпънато предоставя  снагата си, за да я поря със совалката. Готова да скача ту нагоре, ту надолу, когато краката ми натискат клавишите на пианото – стан. Совалката лети като лък на цигулка между нишките. Кълбетата в кошницата са пуснали ластуните си към цветните ми мисли. Удар, втори още по-силен  с бърдото. Сресвам като с гребен прокараните конци. Затяга се кросното. Опната платняна дъга се разстила от утробата ми. Бъркам в пазвата на стана със совалката и тя полита към изток. Смяна на педалите, удар, свистене на совалката и другият цвят полита на запад. Яхнала съм и насочвам уверено моята тъкачна колесница!

"Вътък, вътък слагай  и затягай! Дръж опната основата, не отпускай!"- вика баба през десетилетията  живот оттогава. А друг път, като не и достигаше въздух от старостта, ми думаше" Ох, вътък нямам, баба, вътък….!" Свидни спомени!

Говори ми, Господи, още за пълнежа и основата! За важното от Теб и маловажното в мен! 

И върху тях, Господи, добавяш още: приятелка  ми посочи с два реда моя "пур" тази нощ. Благодаря, скъпа Еми, че възкреси това мое детско свещенодействие. Потапям  се в онова време, вземам от неговите знаци, кръстосвам ги с конците на Естир и ги внасям в нощта си пред лаптопа. 

Основата, която Бог е сложил в ръцете ми чрез Книгата Си. Белите пътища:  драснати нишки на всеки живот. Приготвил ги е още преди раждането ни. Изковал е като добър дърводелец стана на всеки от нас! Чрез дървения Кръст, на Който увисна и плати тъкането ни за цяла вечност. А вътъка е положил в скута ни – разноцветен, пъстър, малко груб, но топъл като вълна. И мек и блестящ като коприна. И памучена мекота и хладен лен е намотал в кълбета. Та и малко бодлива козя прежда  е предвидил за здравина.Сядай и тъчи, скъпо дете! И за себе си, и за другите!

Казвал си ми го, Господи, толкова пъти! И зная, че и тогава и сега ме носиш на ръцете Си! Стан си ми дал с него да летя!