16 Юли

0

16 Юли Псалм 40:2-3; Псалм 42:5; Псалм 147:11 САМОСЪЖАЛЕНИЕТО Е ХЛЪЗГАВА, БЕЗДЪННА ЯМА. Паднеш ли в нея, затъваш все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята и съзнанието ти потъва в мрака на депресията. Единствената ти надежда е да вдигнеш поглед нагоре към светлината на Моето присъствие и то да те осияе. И макар светлината Ми да … Continue reading 16 Юли

16 Юли

16 Юли

16 Юли
Псалм 40:2-3; Псалм 42:5; Псалм 147:11


САМОСЪЖАЛЕНИЕТО Е ХЛЪЗГАВА, БЕЗДЪННА ЯМА.

Паднеш ли в нея, затъваш все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята и съзнанието ти потъва в мрака на депресията.

Единствената ти надежда е да вдигнеш поглед нагоре към светлината на Моето присъствие и то да те осияе. И макар светлината Ми да ти изглежда дрезгава от дъното на ямата, лъчите надежда могат да стигнат до теб. Насочвай мислите си към Мен с доверие и ще започнеш да се издигаш бавно нагоре към синьото небе. В един момент ще се протегнеш, ще хванеш ръката Ми и Аз ще те изтегля на светло и ще дам простор на душата ти. Ще те изчистя нежно от полепналата кал. Ще те покрия с правдата Си и ще тръгнем напред заедно по пътя на Живота.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.