В търсене на добродетели

0

Предишната част можете да си припомните тук.

 

Така се появява един ключов въпрос: Как придобивам подобни добродетели? Не става като просто мисля за тях. Това е една друга разлика между законите или правилата от една страна и добродетел…

В търсене на добродетели

В търсене на добродетели

В търсене на добродетели Предишната част можете да си припомните тук.   Така се появява един ключов въпрос: Как придобивам подобни добродетели? Не става като просто мисля за тях. Това е една друга разлика между законите или правилата от една страна и добродетелите от друга. Законите, правилата и заповедите определят и изразяват доброто, те ми казват какво трябва да правя. Но добродетелта е различна: добродетелта не се придобива интелектуално, а чувствено. Обучението в добродетел не прилича на зачуването на десетте заповеди или запомнянето на Кололсяни 3:12-14. Обучението в добродетел е едно формиране, едно повторно обучение на нашите наклонности. „Учението” на добродетел – ставането добродетелен – прилича повече на практиката на зачуване на едно музикално произведение за пиано отколкото на заучване на музикална теория: целта е, в един смисъл, пръстите ти да научат как да се движат, така че да могат да свирят „естествено.” Учението не е просто придобиване на информация то прилича повече на правенето на нещо част от всяка ваша фибра.   Философите и богословите от Аристотел до Аквински са подчертавали два аспекта на придобиване на добродетели. Първо, ние учим добродетелите чрез подражание. По-конкретно, ние се учим да бъдем добродетелни като подражаваме на примери за справедливост, състрадание, кротост и любов. В нашата култура, която цени „автентичността” и издига новостта и уникалността подражанието получава лоша оценка  сякаш подражателят е синоним на фалшификатор. Но Новият завет вижда подражанието в съвсем различна светлина. Той всъщност насърчава подражателите. „Станете подражателни на мене,” казва Павел, „както аз на Христос” (1 Кор. 11:1). По подобен начин Павел съветва християните във Филипи да подражават: „на мене и внимавайте на тия, които се обхождат така, както имате пример в нас” (Фил. 3:17). Подобно на младо момче, което се учи да се бръсне, подражавайки на това, което вижда да прави баща му и ние се учим да „обличаме” добродетелите подражавайки на тези, които ни показват христоподобен живот. Това е и причината християнската традиция да ни дава за примери на христоподобие светиите, чийто образи често са изобразени на витражите, видими по време на християнското поклонение.   Второ, придобиването на добродетели изкисва практика. Подобна морална, отразяваща царството нагласа, се изгражда в нашия характер посредством ритъм, рутина и ритуали, повтаряни отново и отново, които поставят в нас една нагласа към една цел (telos), превръщаща се в качество на характера – един вид научена, второ-природна ориентация, която сме склонни да вършим, без да мислим за това. Важно е да помним, че подобна нагласа не е „естествена.” Ние не говорим за биологична нагласа или естествени инстинкти. Добродетелите се учат и придобиват чрез подражание и практика. Те приличат на морални мускули, които се тренират по същия начин, по който тренираме и биологичните си мускули, когато практикуваме удар в голфа или определена мелодия на пиано.   Защо всичко това е важно за нашия проект за алтернативен модел за човешката личност? Понеже ако вие сте това, което обичате  и ако любовта е добродетел, тогава любовта е навик. Това означава, че нашите най-важни ориентация спрямо света – копнежите и желанията, които ни ориентират към някаква версия на добрия живот – се формират и конфигурират чрез подражание и практика. Това има важни последици за това как подхождаме към християнското ученичество.   Превод: Радостин Марчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.