Църквата, изправена през заплахи отвън и предизвикателства отвътре

Покланящата се Църква е изправена пред предизвикателства отвън и заплахи отвътре.   Църквата винаги се е сблъсквала с кризи. Както е казал нашият Господ, в този свят ще има много изпитания. От историята е видно, че верните Божии светии са се сблъсквали и продължават да се сблъскват с гонения и жестока опозиция, често рискувайки живота си в името на Господа, Когото обичат. Църквата е изградена върху кръвта на мъчениците. Въпреки това борбата на Църквата не е срещу плът и кръв, а срещу силите на тъмнината. Злото заговорничи срещу Христовата църква, но както е обещал Исус, Той продължава да я изгражда и дори портите на ада не могат да й надделеят. (Йоан 16:33; Ефесяни 6:12; Матей 16:18; Откр. 1:18)   Църквата носи съкровището на Евангелието в „пръстни съдове“ на уязвимост и смирение, като не желае да издига себе си, а всепобеждаващата сила на Бога. Затова тя не се противи на своите противници със силите или оръжията на този свят, а устоява в изпитанията и страданията чрез Божията сила, напълно въоръжена с духовните оръжия на правдата. Империите се издигат и падат, но Църквата, подкрепяна от своя Господ, е призвана да остане непоколебима и да се държи като дом на живия Бог, стълб и опора на истината. (2 Кор. 4:7; Йоан 18:36; 2 Кор. 6:7; 1 Тим. 3:14-16)   Въпреки това ние сме наскърбени, че Църквата не винаги е оставала вярна на това призвание. Писанието ясно показва, че по-големият риск за жизнеността на Църквата и за целостта на нейното послание идва отвътре. Тя твърде често се е поддавала на съблазните на политическата власт, на културното одобрение и на удоволствията на света, изоставяйки своята задача да бъде пророческо свидетелство на Бога в света. В такива случаи Църквата се превръща в инструмент на потисничество, съучастник в несправедливи дела и губи доверието на света.   Подобни компромиси са или последици, или причини за това, че Църквата се отдалечава от библейския авторитет, като изопачава Писанията, за да задоволява единствено светски желания. Двата стълба на вярата и практиката (ортодоксия и ортопраксия) ерозират, когато Църквата отклонява погледа си от Христос и кръста.   Ние скърбим за тези провали и грехове на нашето минало и се покайваме за начините, по които продължаваме да пренебрегваме подбужденията на Духа и наставленията на нашия Господ. (1 Тимотей 4:16)   Превод: Радостин Марчев