Страхът от човека

„Страхът от човека туря примка, а който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.”                       (Притчи 29:25)   Единственият начин да пренаредим желанията си спрямо Бога е да определим накъде е обърнато сърцето ни. През следващите четири дни ще разгледаме четири обичайни заместителя на Бога. Първият е човешкото одобрение.    Страхът от човека е примка. Ако гледаме повече на хората, отколкото на Бога за нашата стойност и ценност, ще попаднем в капана на безпокойството, на прекомерната нужда да се харесаме, на неспособността да се оттеглим от експлоататорски взаимоотношения, на неумението да приемаме критика и на малодушието, което ни прави неспособни да се противопоставим на другите.    Чувствата ни лесно се нараняват и ние сме склонни да поемаме прекомерни ангажименти в желанието си да бъдем приети.   Опустошението, което носи страхът от човека, има много форми. То включва родители, които се страхуват да наказват децата си, и служители, които не са в състояние да назоват корупцията в своите компании. Но ние трябва да се подчиняваме на Бога, а не на хората (Деяния 5:29).    Единственото нещо, което прогонва страха от човека, е дълбоката връзка на любов с Бога (1 Йоан 4:18). Тогава можем да кажем: „Господ е мой помощник, няма да се страхувам. Какво може да ми стори човек?“ (Евреи 13:6)   Чие одобрение е по-важно за вас от Божието?   Молитва: Господи Исусе, Ти каза, че си освободителят (Йоан 8:36). Освободи ме сега от робството ми пред „страха от човека“. Прекалено много се тревожа за това какво мислят хората за мен. Ако имам уважението на Царя, защо трябва да се интересувам от това, което казват другите? Никога не ми позволявай да забравя това.  Амин.   Превод: Радостин Марчев