СТАР ЗАВЕТ, 2 ЛЕТОПИСИ, глава 30

ПОКАЯНИЕТО, СМИРЕНИЕТО И ПОСВЕЩЕНИЕТО,
НИ  НАСЪРЧАВАТ ЗА УЧАСТИЕ В ПАСХАТА
И ПОДНОВЯВАНЕ И ПОТВЪРЖДАВАНЕ
НА ЗАВЕТА НИ С БОГ

„След това Езекия прати вест по цял Израил и Юда, писа още и писма на Ефрем и Манасия да дойдат в Господния дом в Ерусалим, за да направят пасха на Господа, Израилевия Бог.“ 2 Лет. 30:1

Възстановяването на храма, на което цар Езекия е бил инициатор, е дало възможността да предприеме усилия за обединението на „цял Израил – от Вирсавее до Дан – с поканата да дойдат, за да направят заедно пасха на Господа, Израилевия Бог в Ерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.“ (виж ст.5)

Това е било призив за единно общо национално поклонение пред Бога на целия Израел и възстановяване на единството на народа. Когато след смъртта на Соломон, племената на Израел са прекратили общото празнуване на Пасхата, това е довело до окончателното разпадане на Израел на две царства  – Северно и Южно. Поканата на цар Езекия към всички израилтяни от Вирсавее до Дан за общото празнуване на Пасхата, е било покана за възстановяване на единството на Израел и общото връщане към духовните устои. По това време Северното Израелско царство вече е било покорено от вавилонските царе и много от поданиците му са били изпратени във Вавилонски плен*. Поканата за участие в Пасхата на неоткараните в израилтяни е дала реален шанс за възстановяване на единството!

В нашия случай, Господната трапеза, която е продължение на старозаветната Пасхата за новозаветните вярващи, е заветна храна и реално потвърждение за вярата ни в Христос, за изповедта и за принадлежността ни към Божието царство, и за единението ни като Църква на живия Бог.

Неучастието ни в Господната трапеза, е един от признаците на отпадането ни от вярата като християни. А нежеланието ни да участваме заедно с другите вярващи в Господната трапеза, ако не е продиктувано от основателни библейски причини, е плод на духовни уклони, гордост и непростителност – причини, които показват, че сме неодобрени, за което Апостол Павел говори:
„Защото, първо, слушам, че когато се събирате за църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това; защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се покаже кои са одобрените помежду ви); и тъй, когато се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;“ 1 Кор.11:18-20

Има ли разделение в тялото Христово – има ли непростителност в Църквата, имали грях, трябва да има и смирение и усилие от наша страна да се поправим, да си поискаме прошка от Бог и вярващите, които сме наскърбили, и смирено да приемем Божията благодат за участваме в Трапезата Господна като потвърдим завета си с Бог и с братята, и сестрите от Църквата. Това е единство в кръвта и тялото на Пасхалния Агнец – Исус Христос, заклан за нас. Това е белег на спасението ни принадлежността ни към Божието царство…

……………………..

* ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН
Израилтяните от Северното Израелско царство са отведени във вавилонски плен  по време на цар Осия (ок. 732 – 722 пр. Хр.). По това време в Южното Юдейско царство царува праведния цар Езекия ( 2 Летописи 29:1 ). 

От оскъдните доказателства с които разполагат историците, изглежда, че Езекия е започнал съвместно управление с баща си Ахаз през 729 г. пр. Хр. Това съвпада с третата година от управлението на цар Осия в Северното Израелско Царство. Седем години по-късно (722 г. пр. Хр.) Асирийският цар Салманасар V превзема Северното царство и отвежда много от поданиците в далечните земи на Асирия.

Южното Юдейско царство пада под властта на Вавилон и юдеите са били отведени в плен на няколко вълни.
Първата вълна на отвеждане в плен е през 605 пр. Хр., при цар Йоаким (609 – 598 пр. Хр.) Навуходоносор завладява Йерусалим и отвежда в плен знатни юдеи, включително и пророк Даниил.

Втората вълна на отвеждане в плен е през 597 пр. Хр. при юдейския цар Йехония (598 – 597 пр.Хр.) Йехония е пленен и заедно с целия елит на Юдея – около 10 000 души, е отведен във Вавилон. Тогава Навуходоносор II поставя за цар Седекия (597 – 586 пр. Хр.) на трона е Йерусалим е разрушен, Храмът на Соломон е изгорен, и голяма част от народа е отведена във Вавилон. Това бележи края на Юдейското царство и израилтяните влизат в периода на Вавилонския плен, който продължава до 539 пр. Хр., когато персийският цар Кир превзема Вавилон и позволява на юдеите да се върнат в родината си.