Следпразнично…

След това Исус, като излезе, видя един бирник на име Левий, който седеше в бирничеството, и му каза: Върви след Мене. Той остави всичко, стана и тръгна след Него. А Левий приготви за Него голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях. А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му и казваха: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците? Исус им отговори: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешните към покаяние.

                                                Лука 5:27-32

"Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това казва Исус, когато (себе)праведните фарисеи и книжници Го обвиняват, че яде и пие (сиреч, общува) с грешници и предатели. Че не се ли подразбира – да, болните имат нужда от лекар, не здравите. Защо здравите да ходят по болници и по лекари? Защо здравите да ходят при Лекаря на лекарите? Те са си добре, нямат нужда от Него…

Ама приятели – кой от нас е здрав? Кой няма нужда от Лекар, Който да се погрижи за бедната му душа, за мъртвия му дух, че и за изгниващото тяло?

Откъде тръгват размислите ми по въпроса – ами от един разговор за проповедите в църквата. Не какви да са проповедите в църквата (тема за друг разговор, където много по-можещи от мене могат да се включат), ами за кого да са. 

Исус не беше забранил на фарисеите да общуват с грешниците, забраната и нежеланието си идваше от самите фарисеи. Исус не принуди бирниците да се събират с Него отделно от всички останали – Левий (който е евангелист Матей) сам повика Христос у дома си, повика и приятелите си – та и те да чуят и видят Исус, и да общуват с Него. Та дано някой от тях се промени покрай това общуване с Този Лекар, и животът му също да се промени.

В църквата и днес има хора грешници и хора фарисеи. Грешниците канят Господ Исус у дома си, канят и другите у дома си, и Христос им гостува. Грешните знаят, че са грешни – и че имат нужда от Някой, Който да им помогне. Някой, Който да ги спаси. Фарисеите не канят Исус, нито канят другите – те знаят, че са праведни, и Бог е наблизо за онези моменти, когато сами не могат да се справят. Колкото по-голям фарисей е някой, толкова по-малко са тези моменти.

Сега големият въпрос, от който тръгва всичко, е: "Към коя група да е насочена проповедта? Към грешниците или фарисеите? Към тези, които не знаят защо са в църквата в неделя сутрин; или към тези, които са там с желание и отворени уши, и още по-разтворени сърца и умове, за да приемат Словото Божие?"

Сега, направих нещо неприятно – както написах тези въпроси излиза, че грешниците са тези, които не знаят защо са в църквата, а фарисеите са с отворени уши. Но НЕ! Вярващите християни са все грешници и единствената разлика (МНОГО значима разлика) е, че християните са простени грешници. А фарисеите са просто себеправедни лицемери. Фарисеите не търсят Исус, за разлика от грешниците – и ако Го търсят, не е за да си променят живота. А един болен често (ако не винаги) трябва да си променя живота, за да оздравее или да си запази здравето. Странно, но факт.

Така че за кого да се проповядва в неделя? За тези, наричащи се "развей-прах", "днес-ме-има, утре-не"? Защото техният проблем е, че Бог си остава надалеч и далечен, независимо Той колко иска да се приближи до тях. Или за тези, които са предали живота си на Бога и искат храна за поне няколко дни напред до следващото събиране? Може ли кърма (мляко) да насити зрелите младежи, победили лукавия (вж. 1 Йоан 2:13-14 и 1 Кор. 3:2)?

Разбира се, това са откъслечни въпроси. Защото важно е да се проповядва Словото такова, каквото е – без предубеждения и без изопачаване. Словото си съдържа думи за покаяние и думи за освещение след покаянието, та кой съм аз да казвам кога какво е нужно – имате си Духа и Христа, Него слушайте (Марк 9:7). Но нека имаме предвид, че на лекар отиват болните, които ИСКАТ да отидат на лекар, които искат да са здрави, които искат промяна. А болните, които се имат за здрави – не ги е грижа какви чудеса прави лекарят, те са си добре. Казвам го като българин, който хич не обича да ходи на лекари, независимо колко зле може да се чувства.

Пък и ми се струва, че евангелист Лука добре разбира всичко това, защото самият той е бил лекар.

Пастири и водачи – грижете се за хората, които искат да са в църквата – и те ще могат да помогнат с грижата за останалите.

П.П. Това не е нападка към ръководещите църквата, просто едни размисли около 8 декември 2023, студентския празник. Благодаря на всеки, който ги е прочел и се е замислил над тях!