Скритите цели на Бога

„Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен, или где са били изтребени правдивите. Доколкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, и сеят нечестие, това и жънат.”                                                            (Йов 4:7-8)   Йов изгуби почти всичко. Неговият „приятел“ Елифаз му казва, че добрите хора са благословени, а злите – прокълнати. Така че Йов трябва сам да си е виновен за това, че страда. Изказването му забележително наподобява на казаното в книгата Притчи, защото е вярно, че съществува морален ред, който се стреми да възнаграждава доброто и да наказва злото.    И все пак Елифаз е моралист, който смята, че нищо, което получаваме, не е дар, че всичко трябва да се заслужи. Той вижда света почти като машина, която можеш да контролираш с моралното си поведение. С този възглед всеки път, когато дойде беда, тя не просто ще ви натъжава, а ще ви унищожава, защото ще чувствате, че всичко е по ваша вина.   Вместо това трябва да знаем три неща.  Първо, че всеки човек заслужава да бъде осъден (Римляни 3:10-12, 20, 23) и затова всички живеем единствено по Божията благодат.    Второ, когато страдаме, това наистина може да е отчасти, за да ни поправи или да ни събуди, но не е задължително. Всичко, което знаем, е, че Бог има скрити, но добри цели.    Трето, трябва да осъзнаем, че добротата ще бъде възнаградена, а злото – наказано, но не напълно до „деня, когато Бог ще съди тайните на хората чрез Исус Христос“ (Римляни 2:16).   Можете ли да се доверите на Бога, без да разбирате Неговите цели?   Молитва: Господи, ако перспективата и чувството ми за мярка бяха правилни, щях да осъзная, че всичко, което преживявам и което е по-добро от ада, е дар на милост от Теб. Тази истина поразява, а след това дълбоко утешава. Излекувай перспективата ми с Твоя Дух. Амин.   Превод: Радостин Марчев