Семейството е подарък – интервю с Влади и Катя Райчинови

Скъпи читатели, на обичания празник Благовещение, който българите честват всяка година, разговаряме с Влади и Катя Райчинови, духовни служители, които са неуморни в тяхната отдаденост към разширяване на Божието царство, като използват щедро различните си дарби.   Скъпи Влади и Кате, имам удоволствието да ви познавам още преди да станете семейство. На 13 март ще отпразнувате вашата сребърна сватба. Преминали сте през много премеждия, но във всички тях се стараете да издигате Господа и да Го поставяте в центъра на живота си. На 2 март 2017 г. осиновихте и прекрасно момиченце на име Мария, която е радост не само за вас, а и за околните.     Чувствате ли осиновяването като посвещение?   Катя: За нас то по-скоро е благословение. Но да, има и посвещение – подобно на брака, където се обвързваш с другия човек чрез доживотно обещание, а не - чрез роднинска връзка.   Влади: Понякога го чувстваме, друг път не е така лесно. Посвещението е странно нещо. Стискаш зъби, тръгваш напред, крачиш в неизвестното, жулиш колене и лакти, минаваш през добро и зло. Както всяка друга семейна отговорност, и осиновителското приключение е въпрос на сериозна, житейска отдаденост. Нужен е определен инат, в добрия смисъл на думата. Твърдоглава решимост да не отстъпваш, да се раздаваш, да се охарчиш за някого.   Но нека да уточня две неща. Първо, този процес не е негативен. Посвещението да си родител идва с редица болки, разбира се, но и със своите немалко награди. В ръцете ти расте уязвим живот. Пулсира, прогресира, напъпва, разцъфва – и на свой ред започва да благославя други. Удовлетворението е огромно!    И второ, готовността да сме посветени съвсем не ни прави герои. Ние сме съвсем обикновени съпрузи, белязани от всекидневни кахъри, борещи се с теготите на плътта, опитващи се да преодоляват себичността и самолюбието. Огромната причина да жънем успех като осиновители и родители е присъствието на Божия Дух в сърцето. Дължим всяка блага дума, всяко правилно решение, всяко житейско постижение на Него.      Откакто сте родители мислите ли, че сте станали по-добри хора и как Мими ви помага да се освободите от недостатъци или негативни черти на характера, за да се опитате да бъдете добър пример за детето си?   Катя: Не зная дали сме станали по-добри хора, но със сигурност се стараем повече да живеем така, че да осигуряваме добра атмосфера в дома ни и да бъдем добър пример за дъщеря ни.    Веднъж, докато шофирах, се ядосах на един друг шофьор и използвах груба дума за него. Малко след това чух малката Мими, тогава 3-4-годишна, да повтаря тази дума. Осъзнах, че съм дала лош пример и обясних, че съм постъпила неправилно в яда си и че не е хубаво да наричаме хората с такива думи.    Родителството поставя пред нас един висок стандарт, който трудно достигаме, но той може да ни даде чудесната възможност да поговорим с децата за това, че всички сме грешни и имаме нужда от Божията прошка, както и от Неговата сила, за да постъпваме правилно.   Влади: Тези дни разсъждавах върху последните два стиха от Стария завет. Там има обещание, че Христос „ще обърне сърцето“ на бащи към децата им и обратно. Порази ме думата „ще обърне“ в това месианско предсказание! Ако разбирам правилно тези думи, присъствието на Спасителя в нашето семейство (освен всичко друго) спомага за това, моето сърце да е обърнато към дъщеря ми, а нейното да е обърнато към мен.    През последните осем години го усещам повече и повече. В очите на дъщеря ни виждам чисти и неподправени качества, които заразяват и въздействат. Нехайно и между другото, Мария ми преподава уроци по състрадание към крехките, загриженост към разстроените, топлота към пренебрегнатите.    Например, съвсем сама е решила да покани на рождения си ден едно непопулярно и досадно дете. Обяснението: „Защото никой не иска да си играе с нея.“ Не мога даже да опиша колко ме жегна това нейно решение! Един вътрешен глас веднага ме запита кого пък аз ще поканя на моя рожден ден. Хм.      Всеки от вас двамата обособил ли е своя лична, автономна територия за общуване с Мими и занимания поотделно, освен общуването ви тримата? Как това влияе на вас самите?   Катя: Да, всеки от нас си има своето специално време с Мими и вярвам, че всеки от нас ѝ дава нещо различно от другия, и в това се допълваме. Аз играя с нея на един вид игри (на фризьор, на училище, на банка), а с баща си имат други занимания. Като жени имаме повече общи теми, но татко е този, който има повече авторитет и внася повече стабилност в живота и на двете ни. С Влади често излизат на разходки, до магазина, до някой детски кът за забавления, което пък ми дава възможност аз да свърша някои други неща.    Влади: Разбира се. Имаме много вътрешноведомствен хумор, който само ние си разбираме. Глуповати неща, които единствено на нас са ни смешни. На някои от шегите ни дори Катя бели очи. Но това е език, който сме си изработили двамата с Мими и който ни помага да се чувстваме естествено един с друг.    Например, имаме обичай да си залагаме езикови капанчета. Ненадейно произнасям изречение, в което има сгрешена дума или нещо нелогично. Това провокира Мими да открие грешката и да ме поправи. Отстрани може да изглежда гламаво, но това си е нашето време, нашето нещо. На нея ѝ е забавно да ми открива грешки. Помага и за концентрацията ѝ, развива чувството ѝ за хумор. Напоследък обаче откривам, че и тя прави същото с мен – нарочно бърка дадена думичка в изречение, за да провери дали внимавам. Ta, eй такива ми ти лингвистични закачки.      ЕВ: Какво бихте посъветвали онези семейства, които желаят да осиновят дете, но все още изпитват колебания?   Катя: На първо място да слушат Божия глас и ако имат водителство - да не се страхуват, защото Бог ще се погрижи за всяка стъпка. За нас осиновяването е огромно благословение и макар да има и трудни моменти, си заслужава.    Когато нашата Мими беше на около 4 години, една сутрин, докато приготвяхме закуска в кухнята, ѝ казахме, че тя е огромен подарък за нас, а тя ни отговори: „И вие сте подарък за мен!“ И наистина, чрез осиновяването Бог благославя и двете страни, като и църквата. На детето се осигурява не само любящо семейство, но то има възможност от малко да расте, опознавайки Божията личност.     Влади: На пръв прочит осиновяването звучи като нещо много тежко, много сериозно и много отговорно. Познавам немалко хора, които си представят, че изисква свръхсили, че не е за всеки. Истината обаче е, че всичко се свежда до това, готов ли си да градиш отношения с дете – нещо, което инак е характерно за всяко родителство.   Мнозина се опасяват от неща като: „Ами ако има несъвместимост на характерите?“ или „Ако има здравословни проблеми?“, или „Ако се случи нещо непредвидимо?“ Но ако трябва да сме честни – същите страхове има всеки човек, комуто предстои да стане родител. В това отношение осиновяването не е особено по-различно.   Да, вярно е, че нямаш девет месеца, за да свикнеш с мисълта, че ще бъдеш майка, както при бременност. Да, вярно е, че приемаш в дома си дете, което вече до някаква степен е оформено. Да, вярно е, че по всяка вероятност то си носи някакво бреме или е преживяло травма. Отвъд това обаче всичко останало е същото като при обичайното родителство.   Естествено, че е важно да имаш водителство от Бога. Без Неговата подкрепа този процес е изключително труден. Но също така се изискват и неща, които зависят от теб – като склонност да гледаш на света през детски очи, готовност да проявяваш топлота, решимост да се отричаш от себе си, настройка за битови компромиси и разбира се, много, много семейна любов.   На онези, които се колебаят дали да осиновят, бих дал такъв съвет: най-напред говорете помежду си като брачни партньори. Ако имате и други деца (или планове за такива), преценете и тази динамика. Много е важно да имате единство в това отношение. Разбира се, говорете и с хора, които вече са осиновили. Потърсете техния опит, изслушайте историите им, запознайте се с трудностите и вълненията им. Посъветвайте се и с близки хора, особено духовно зрели и с опит във вярата.     Но не на последно място – бъдете спокойни. Процесът е добър. Божието сърце е в осиновяването. Затова не отлагайте дълго. Действайте смело и с молитва.