Препъни камък

„Препъни камък“   Библейски източник: Първо Петрово 2:8:   "Камъкът, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват"; защото се спъват о словото и са непокорни, - за което бяха и определени."   Цитатът в Посланието на апостол Петър е от книгата на пророк Исая (8:14), където буквално се отнася към отношението на израилтяните към Бога. Израилтяните стигат до състояние в което техният Изкупител от робството в Египет се възприема като пречка и съблазън. Апостол Петър използва това познато от Стария завет послание и го отнася към отхвърлилите Месия юдеи, както и към онези, присъединили се към църквата, които не желаят да се откъснат от възприетите от езическия свят модели на поведение и мислене.   В разсъжденията на Петър цитатът от Исая 8:14 върви заедно със значително по-често цитираното от новозаветните автори пророчество на Исая: „Ето полагам в Сион  камък за основа, отбран, скъпоценен, крайъгълен, който вярва в Него, няма да се посрами“ (2:6). В същия пасаж темата за камъка, който е избран от Бога, но отхвърлен от водачите на народа Му, се дооформя от цитираните от Господ Исус (Матей 21:42; Марк 12:10; Лука 20:17) и повторени от Петър (2:7) думи на Псалм 118:22: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла.“   В българския език фразеологизмът „препъни камък“ се използва по отношение на фактори, които прекъсват установено сътрудничество или възпрепятстват установяване на сътрудничество. Така „препъни камък“ за подкрепящите последното редовно правителство политически сили стана назначаването на нови ръководства на регулаторите. Можем да чуем, че „препъни камък“ за някаква бизнес сделка са станали сроковете за доставка. Или, че „препъни камък“ за едно дългогодишно приятелство са станали различни оценки на войната в Украйна.   Ако се върнем към библейския източник, трябва да си дадем сметка, че „камъкът за препъване“ не е случайно обстоятелство, появило се на пътя, в което по невнимание претърпяваме инцидент. Препъването става в специален камък, поставен от Бог на ключово място, нещо което е незаобиколимо и е основа на всичко, което ще се случва занапред.   И това сякаш е в реда на нещата, ако става въпрос за плановете на трансцендентен Бог, Който е неизмеримо превъзхождащ ни в мъдрост и добродетел, Който е самото знание и праведност. Няма как ако става въпрос за взаимоотношение на ограничени с някакъв предел същества, каквито сме хората с безгранична Личност, да не се срещнем с някакъв аспект на Бога, който е предизвикателство и провокация за нас.   Богът, който не би ни изумявал, богът, който не би влизал в противоречие с представите ни, богът, който не ни разгневява и винаг отговаря на очакванията ни, не би могъл да е нищо повече от проекция на нашите идеи и нужди. В Писанието и в човешката история се открива друг Бог, Който не се съобразява с нашите възвишени идеи за божественото. Триединният Бог продължава да бъде Парадокс, пред който мнозина тръгнали да изучават библейското откровение разочаровано се обръщат назад.   Бог, Който позволява да бъде подигран от юдейските власти и размазан от римските войници, не може да бъде приет насериозно от хората, които търсят сигурност и благополучие преди всичко останало. Бог, Който държи на святостта до степен, че заплаща греховете ни с ужасяваща цена кара мнозина да потърсят други решения на вътрешните си конфликти. Бог, който обича изгубилите всякакво достойнство до степен да се предаде на ужасяващи изтезания и смърт за тях кара мнозина доволни от интегритета си да отвърнат очи в друга посока.   Освен цялостното откровение за Бога, твърде често събития в живота ни карат да се препънем с поставения от Бога крайъгълен Камък. Неотговорени молитви. Несбъднати планове. Болезнени загуби. Как е възможно Бог да допуска това? Как е възможно за Него да има съображение с по-голяма тежест от моята болка, разочарование, страдание?   Често отговорът е единствено в благодатта и удовлетворението в сърцето ни, когато изправени пред такива ситуации препотвърждаваме посвещението и завета си с Него.   Бог е изумителна Реалност, чиято любов надхвърля всяко житейско благополучие. Бог, Който се предава за нас, е самата Награда, самата Цел. Отново се освобождаваме от уловката да гледаме на Бога като средство за постигане на цели и избираме да вървим с Него през добро и зло.   Дали днес не сме в позицията на „препънали се в Камъка“?   Дали не сме се изправили  внезапно пред обстоятелство, което ни е изкарало от развновесие? Преживели сме неочаквана болка, наложило ни се е да се разделим с част от представите си?   Изправяме се бавно, може би малко плахо. Но постепенно се убеждаваме, че Бог е същият в Своята любов и благост. Камъкът не е за препъване, а за съграждане..