Семейството е Божие благословение, а не даденост – интервю с Розалина и Зарко Захариеви

Скъпи читатели, имаме щастието да ви запознаем с красивото семейство Захариеви от София. Те са заедно от 15 години и имат 4 невероятни деца.

ЕВ: Скъпи Зарко и Розалина, някой си е казал, че никой не се ражда християнин. Всеки решава дали да вярва в Христос на съзнателна възраст. Как стана при вас? Какво ви доведе до вярата?”

Розалина: В нашия случай това беше моята сестра Поли. 

Още от много мъничка, около 4,5 – годишна започна да  ме тормози един въпрос „Защо се раждаме, като след това умираме? Доста необичайно бих казала за едно малко дете. С годините това чувство на свършек, край, ме караше да изпитвам чувство на страх и нестабилност. Търсех нещо, което да ми даде стабилност и опора. Имам сестра, която е по-малка от мен с 5 години, но тя първа прие Христос. След като се омъжих, тя редовно идваше да ми помага в къщи с първото ни дете. Един ден я попитах: „Какво смяташ, че се случва след смъртта?“ Тя ми отговори: „Знам, че ще бъда с Христос и ще живея през вечността с Него“. Тогава си помислих

„Толкова е наивна. Как изобщо може да вярва в тази измислена история?“ Тогава тя ни покани да отидем в Първа баптистка църква София и след като я посетихме, и двамата със съпруга ми си казахме, че това е нашата църква.

Зарко: Любопитството да разбера какво прави щастлива сестрата на съпругата ми всяка неделя и защо е толкова въодушевена и екзалтирана, когато започне да ни разказва за Бога и за хората в църквата. При първото ми посещение в църквата ме порази различието на хората в нея по възраст, по национален произход, по социален статутс и професия от една страна и обединяващия пламък в очите на всеки и готовността да помогнат на напълно непознат човек. Сякаш срещнах мое изгубено семейство след 100 години. След тази среща трябваше да разбера повече за ПРИЧИНАТА.

ЕВ: Какво се промени в брака ви, след като се посветихте на Христос? 

Зарко и Рози: Ние сме изключително благодарни на Бога, че ни срещна. Започнахме да гледаме на семейството като Божие благословение, а не като на даденост. Ако трябва да сме честни, ще кажем, че отговорностите ни станаха повече, осъзнавайки важността да възпиташ и отгледаш деца в Христовите ценности. Искаме да сме добър пример за тях, а това е свързано с непрекъсната дисциплина, в смисъл на това какво говориш, какво вършиш и какво гледаш. Нашият учебник по брачни взаимоотношения стана Библията.

ЕВ: Как ви промени родителството?

Рози: Любовта към децата е голям генератор за всичко. Станах много по-организирана. Знам, че мога да направя всичко независимо колко усилия ще бъдат необходими.

Зарко: Наложи се бързо да се науча да балансирам между любовтта ми към съпругата ми и любовта ми към децата ни. Моето АЗ отиде на заден план.

ЕВ: Какви са предизвикателствата и насладата при отглеждането на 4 деца?

Рози: Аз научих едно, че когато към теб идва нещо, което ти се струва непосилно, Бог ти дава силите и ресурсите да се справиш с него. Имам предвид страхът, който имах с последната ми бременност с близначките. Как ще се справим физически и финансово? Но знам, че Бог благославя изобилно, когато приемеш Неговата воля!

Зарко: Радост в грижите, грижа в радостта!

ЕВ: Как намирате баланса между работа, служение и време за семейството?

Рози: Ние сме уникален случай. От 15 години имаме невероятната възможност да работим заедно. Много приятели ни се чудят как се успяваме да запазим взаимоотношения в работна среда. Истината е, че изобщо не сме се замисляли за това. Толкова сме свикнали да бъдем заедно, да взимаме решения заедно и това някак си ни е нужно и на двамата. Така се чувстваме спокойни и балансирани. Обичам да усещам подкрепата на съпруга ми във всяка ситуация. 

Зарко: Това го умеем поради работата, с която се занимаваме заедно със съпругата ми и възможността да разпределяме сами времето за работа и за семейството. Съботата ни е определен ден за семейството и Бога и в този ден сме си забранили да мислим за работа. Тогава се отдаваме на излети с цялото семейство, хубави моменти с приятели и усърдно изучаване на Божието слово.