1 КОРИНТЯНИ, глава 1

„Павел, по Божията воля призван да бъде апостол на Исус Христос, и брат Состен — до Божията църква в Коринт, до осветените в Христос Исус, призвани да бъдат светии заедно с всички, които на всяко място призовават името на Исус Христос, нашия Господ — Който е и техен, и наш: благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Исус Христос.“1 Кор.1:1-3

Апостол Павел — великият апостол на езичниците — отправя това послание към църквата в Коринт, която чрез Божията благодат и усърдното си служение основава сам. И все пак, сред вярващите там вече се били появили хора, които поставяли под съмнение неговото апостолство (1 Кор. 9:1–2) и дори е имало такива, които ся презирали личността и служението му (2 Кор. 10:10).

Това ни напомня една важна истина — дори най-верните и благословени Божии служители не са пощадени от хули, съпротива и несправедливи обвинения. Затова още в началото Павел ясно подчертава, че е „призван да бъде апостол на Исус Христос чрез Божията воля“, не чрез човешко признание или собствено желание, а чрез Божието призвание и „брат Состен“.

Состен – коринтянин по произход и някога началник на юдейската синагога, който е приел благовестието проповядвано от Павел и станал негов съработник, съслужител и брат в Господното дело.

Апостол Павел адресира посланието си „до Божията църква в Коринт, до осветените в Христос Исус, призвани да бъдат светии заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исус Христос“. В тези думи апостолът разкрива две дълбоки и основополагащи истини за Божията църква.

Първо — всички вярващи са „призвани“.
Това означава поканени, призовани и определени по Божия промисъл, за да бъдат осветени чрез вяра в Христос. Те не са призивът им не е еднократно духовно преживяване, а повик към постоянен живот на святост — да пребъдват като „светии“, отделени за Бога служители със слово, живот и дела.

Второ — те са призвани да бъдат „заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исус Христос“. Християните никога не са били предназначени да живеят в егоистична самодоволна изолация. Божият народ е едно общо духовно тяло, разпръснато на много места, но неразривно свързано чрез Христос, независимо от място, времето или народа между който се намира.

Това означава, че до колкото повярвалите са осветени в Христос Исус чрез покаяние, кръщение и действието на Святия Дух в тях, дотолкова те се преобразяват в посветени и предани на Господа служители. Освещението не е мигновено състояние, а непрекъснат процес на духовно израстване, постоянство и вярност към Бога и към тялото Христово – църквата.

Това е живот на ежедневно приближаване към Христос — чрез молитва, послушание, чистота на сърцето и общение с другите вярващи. Това свято общение в Тялото Христово укрепва душата и ни помага да устояваме в трудностите, да побеждаваме изкушенията и да растем в благодат и истина.

Църквата не е просто събрание от хора, а живо духовно семейство, в което вярващите взаимно се изграждат, носят товарите си един на друг и заедно вървят пред Бога.