Рождество – празник, пълен със смисъл

Празнувам... Празн – увам Произходът на думата е двусмислен спрямо значението ѝ   Защо един радостен повод да е определян с дума, чийто корен идва от "празно"? Празно от какво? От работа?   Нали и почивният ден сме нарекли "неделя"? - Ден без дела. Неработен ден. Това ли е определящото? Работохолици ли сме? "Залудо работи, залудо не стой?" Или не знаем с какво да запълним празнината на деня без трудови ангажименти?   На руски "неделя" е "воскресение", т.е. ден, напомнящ за Христовата победа над смъртта, ден за духовен размисъл, духовно тържествуване, посветен на Бога ден. "Празник" на английски е "Holyday" или "свят ден". Отново насочване какво да правим със свободното си време,  или още по-правилно -  за какво да си освобождаваме времето.   Знаем, че при евреите, всъщност, всички празници са по духовен повод.  Дори Господ, Който не се уморява, не спи, въпреки, че няма потребност или ограничение, що касае активността Му, Си почина на седмия ден...   Защо? Ами за да анализира, за да се полюбува, да се наслади на сътвореното, да го окачестви... да го определи като "твърде добро".   Напоследък толкова много сме заети, времето така ни притиска, че отлагаме отбелязването на годишнини, рождени дни и други поводи за неработния ден, за друга от точната дата. Понякога ни е толкова трудно да се координираме с приятели и роднини, че дори не празнуваме.   А дали проблемът е, че нямаме време? Дали някак не загубихме усещането за празничност? Желанието да тържествуваме? Да общуваме?   Защо? Защото спирайки се, ще осъзнаем, че не всичко, което правим, което ни се случва, което сме постигнали, което сме, което имаме във взаимоотношенията ни, е "твърде добро" .   И колкото повече бягаме от това спиране за разговор със себе си, с другия, с Бога, толкова повече се натрупва материал за преработка и толкова по-трудно се решаваме да излезем от хамстерското колело на ежедневието, за да се захванем с търсене на изход. Замитаме "слона" под килима...   А ако решим да празнуваме, то наистина го правим празно откъм съдържание, като тъпчем стомаха си с храни и напитки, а ушите със силна музика, за да не чуем, за да не чувстваме...    И нямаме радост, нямаме мир нито с човеците, нито със себе си.  Защото нямаме мир с Бога.  Не че сме във война с Него, Напротив - вярваме в Него, почитаме Го, ходим всяка неделя в храма Му. Дори правим разни неща за Него и хората Му.   Но коя е тази жена или този мъж, който ще предпочете половинката му да върши дейности ЗА него, а не С него?   Нима свободните, съвместно прекарани вечери, почивните дни и годишната отпуска не са най-желаното и приятно време за една двойка? Не се ли акумулира чрез тези моменти сила за деня, седмицата, годината?    За да работи добре, човек трябва да почива добре, стойностно, с правилната компания и правилните, различни от ежедневните, активности.   Да общува с другите, да чуе себе си, да чуе тихия глас във вътрешната стаичка, да анализира, да планира, да познае, да признае, да прости, да се покае, да рестартира, изчиствайки по този начин, натрупаните грешки.    И тогава ще има мир на земята и в сърцата, мир между човеците, в които е Божието благоволение! Затова празнувам Рождество!   Защото не ми е празник, а ми е пълник.    Време за Бога, за близките, за мен, за истинските неща, за пълноценно общуване, за чуване, за благодарност, за осъзнаване, че всичко, което направи Бог - от първите шест творчески дни, през Голгота, до днес, е твърде добро. Че и днес Той може да направи и за мен нещо твърде добро. Че Той може да направи от "слона" под килима муха и да я смажем заедно. Че  изходът на всеки житейски проблем е винаги нагоре.   Рождество - време за рестарт, за презареждане, за връщане към правилната нагласа чрез правилна перспектива, че смисълът не е в дейности и тичане.    Имаме ли пълни със смисъл празници (пълници), вярвам, че ще имаме и пълни със сила, смисъл  и вдъхновение делници, а оттам - и изобилен живот...