Псалом 101

Аудио прочит от актьора Манол Къков. Текстът е от Библия, нов превод от оригиналните езици (СВТ). Използван с разрешение от ББД. 

Тема и структура на псалома

“Молитва на страдалец” (CBT), или “Молитва на страдащия” (БЛБ’2001). Този псалом е молитва повече по дух, отколкото на думи. Той включва малко конкретни молби, но от началото до края в него тече силен молитвен поток, който като подводно течение си проправя път към небето със скръбни стонове и изповеди на вярата, които съставляват по-голямата част от псалома. Това е “молитва на страдащия”, или на “страдалеца”, зародила се в мъки. За Явис е записано, че името му носи отпечатъка на майчините болки: “Майка му го нарече Явис, като казваше: “Родих го в болки” (Първо Летописи 4:9 – бел. ред.), Същото може да се каже и за този псалом. Както Вен-Они – “Син на скръбта ми”, роден от Рахил, беше и Вениамин – “Син на десницата ми”, така и този псалом изразява страдание, но и утеха. Едва ли е правилно да го наречем покаен псалом, тъй като скръбта в него е по-скоро на човек, който страда, отколкото на човек, който е съгрешил; той има своя собствена горчивина, която обаче е различна от тази на Псалом 50. Тук страданието е повече за другите, отколкото за себе си, повече за Сион и дома Господен, отколкото за собствения дом. “Когато унива.” И най-великите праведници невинаги са в състояние да спрат скръбните потоци. Дори когато Исус е в лодката, тя може да се напълни с вода и да започне да потъва. “И излива жалбата си пред Господа.” Когато една чаша е препълнена или се обърне, естествено всичко, което е в нея, се разлива. Голямото нещастие премахва всички ограничения в сърцето и човек излива душата си без задръжки. Добре е, когато човек може да излее това, което е в душата му в присъствието на Бога, а това е така само в случаите, когато сърцето е обновено чрез Божията благодат. Думата “жалба” не съдържа идеята за търсене на вина или за упрек, а по-скоро трябва да се превежда като “стенание”, “стон” – израз на болка, а не на бунт. За да улесним запомнянето на този псалом, ще го наречем “ПЛАЧЪТ НА РОДОЛЮБЕЦА”.

Това е тъжната песен на един родолюбец за бедственото положение на страната му. Той се облича в мъката на своя народ като във вретище и посипва главата си със скръбна пепел, изразявайки тъгата си. Той има свои лични неволи и врагове, освен това болести измъчват тялото му, но бедите на неговия народ му причиняват много по-голямо страдание, което той изразява в искрен и прочувствен плач. Родолюбецът обаче не скърби безнадеждно; той вярва в Бога и очаква възобновяването на нацията чрез всемогъщото Божие благоволение. Това го кара да броди сред руините на Ерусалим и да възклицава с надежда: “Не, Сионе, ти никога няма да загинеш. Твоето слънце не е залязло завинаги; очакват те по-светли дни”. Безполезно е да се търси точният момент от историята на Израел, който е развълнувал така силно душата на псалмопевеца, защото много пъти тази земя е била угнетявана и подобна песен и молитва биха били напълно естествени и подходящи във всеки от тези тъжни периоди.

В първата част на псалома (ст. 2-12) стенанията на псалмопевеца звучат във всеки стих, плачът му е непрестанен, той е завладян от скръб. Във втората част (ст. 13-29) има надежда, псалмопевецът обръща поглед към милостивия и вечен Господ, Който се грижи за Своя народ. Въпреки че в псалома присъстват както слънчева светлина, така и облачни сенки, той има славен завършек с тиха увереност за бъдещето и прекрасен покой в Господа. Цялата композиция може да се сравни с ден, който започва с вятър и дъжд, но по обяд се прояснява и грейва слънце, хубавото време продължава, макар и с краткотрайни валежи, докато накрая всичко завършва с великолепен залез.”

(из “Съкровищницата на Давид” от Чарлз Спърджън)

Пълни коментари на Псалмите от Чарлз Спърджън можете да намерите тук – www.facebook.com/PsalmiBiblia/

Ако имате желание да изучавате Библията или да прочетете всички Псалми, но все още не разполагате с книжно копие на Свещеното писание, можете да си закупите от тук https://bit.ly/3rDCOcN.