Поддържай огъня!

0

Всяка седмица се наслаждавам на рядката възможност да работя с младежите в църквата ни в Бургас. Възрастта варита от 14 до 25 години. И тъй като аз самият съм на крехката възраст – 22г., имам още по-рядката привилегия да бъда съвсем близо до проблем…

Поддържай огъня!

Поддържай огъня!

Поддържай огъня! Всяка седмица се наслаждавам на рядката възможност да работя с младежите в църквата ни в Бургас. Възрастта варита от 14 до 25 години. И тъй като аз самият съм на крехката възраст - 22г., имам още по-рядката привилегия да бъда съвсем близо до проблемите, с които се сблъскват тези, които, моля се, водя към Бога. Редовно общувам и с хора, благословени с повече опит от мен, за да мога да се докосвам до уроците, които още не съм научил от опит.  Комбинацията от взаимодействието ми с тези две групи хора ми позволява да наблюдавам един интересен феномен, който често ме води до целодневни размишления.    Типичната картина, която си представяме, когато си мислим за млад човек, е персонаж, изпълнен с енергия и жизненост. Някои биха го нарекли вътрешен огън. Защо обаче не са това характеристиките, с които бихме описали един възрастен човек? Защо с времето загубваме младежката си страст и това изобщо проблем ли е? Какво кара някои хора да преминават през живота с вдигната глава, с поглед, насочен към Небето и увереност в гърдите, докато други се предават при първата съпротива?    Дълго мислих над тези въпроси. Първоначало отдадох заслугата на естественото ни физическо остаряване в комбинация с бавното замиране на младежките ни мечти. Но възможно ли е да има и духовна причина зад загубата на вътрешния ни плам?  Колебаех се дали съм правилният човек да говори по тази тема. Не бях сигурен дали имам правото да коментирам този въпрос - все пак опитът ми не е толкова богат. Не ми отне дълго време преди да изплуват в ума ми лицата на немалкото младежи, които също живеят без вътрешен огън. И тогава разбрах, че независимо от възрастта или миналото ни, врагът с радост би отнел от нас и последната капчица жизнена енергия.   Вярващ, който е твърде уморен от живота, изцеден от силите си и изпълнен с апатия, няма да се противопоставя на злото и няма да е ефективен за Царството.   Как да запазим вътрешният ни плам?  След внимателен анализ на хората около себе си, успях да сведа до тези няколко причини охладняването ни по Бога и живота:    Неправилна смяна на приоритетите. Независимо дали говорим за промяна в семейния статус с идването на нов член на дома, смяна на работното място или цялостното преминаване в нов сезон, рязкото разместване на приоритетите ни, може да ни направи по-уязвими към атаките на врага. Когато умът е насочен върху оцеляването в новата среда, служенето на Бога може да остане назад. Важно е независимо от житейските ни промени, да запазим активността на взаимоотношението ни с Царя.    Умора от човешките неща. В 13-та глава на Метей Исус говори за “човек, който чува словото, но грижите на този свят и лъжливият блясък на богатствата не позволяват на словото да се развие и даде плодове”  (22 стих). Не е трудно до такава степен да насочим вниманието си към разрешаването на ежедневните ни проблеми, че да пропуснем даровете на Бога към нас - дарове, за които трябва да сме ентусиазирани.      Липса на вътрешен мир. Мирът, който Бог ни дава е уникално нещо, което не може да бъде придобито по никакъв друг начин. Независимо от обстоятелствата, в които бяха поставени, апостолите се радваха и призовават нас, вярващите днес, за същото. Радостта ни е избор. Трудно е да се наслаждаваме на живота, ако непрекъснато тънем в безпокойство. Затова нека предаваме всяко предизвикателство извън контрола ни в ръцете на Бога и приемаме Неговия мир всеки ден.    Убийствените думи. Те може да излизат от нас, може да излизат и от тези около нас. Нека не забравяме, че Бог със Слово сътвори света. И ние като творения по Негово подобие, можем да повлияваме на реалността около нас чрез думите, които говорим. Един добър пример е Захария, който толкова отрова изговаряше, че на Бог му се наложи да го заглуши (Лука 1:20). Нека думите, които излизат от устата ни, да бъдат думи на живот, не на разруха.   Демонични атаки. Немалка част от хроничните проблеми в живота, които ние често наричаме “човешки”, всъщност могат да са плод на едно далеч по-нечисто влияние. Нека не забравяме, че капаните, които сатана поставя към нас трябва да са скрити, за да не им се противим. Нека редовно прекарваме време със Словото и в молитва, за да бъдем духовно чувствителни и да разпознаваме делата на лукавия. Тогава ще можем да воюваме срещу неговите планове и той ще бяга от нас (Яков 4:7).      Непростителност и Огорчение. В Марк 11:25-26 се казва: “А когато застанете на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и небесният ви Отец вашите прегрешения. Ако не прощавате, тогава и небесният ви Отец няма да прости вашите прегрешения.“” Ако не се науим бързо да прощаваме на тези, които ни нараняват, не само ще бъдем неефективни за царството, но и нещо много по-сериозно: “Отец няма да прости вашите прегрешения”. Нека предаваме в ръцете на истинския Съдия желанието ни за справедливост и не приемаме от тази отрова на непростителността.    Липса на цели и работа. Как човек да бъде мобилизиран и ентусиазиран за живота, ако няма причина да го прави? Вярвам, че всеки един християнин трябва да има хора около себе си, на които да служи. Когато знаеш, че си отговорен за други хора и за подобряването на тяхната връзка с Бога, ти поддържаш себе си в стегната духовна кондиция.    Разсейвания. Грабителите на време днес са по-лесно достъпни от когато и да е било досега. Най-малкото всеки от нас има по един такъв в джоба си по всяко време на деня. Не всичката информация, която виждаме онлайн, е добра. Често просто губим часове наред в безцелно “скролване” - време, което може да бъде прекарано в разпалване на вътрешния ни плам.  И въпреки че различните хора имат различни темпераменти - някои са по-изразителни от други, някои са по-продуктивни от други - всички ние трябва да живеем, като християни, в радост поради спасението ни и готовност да се противопоставяме на злото, докато работим за Божието Царство - всеки човек с колкото и каквото му е дадено свише.    Вътрешният огън е нещо, което трябва да се пази и да се държи далеч от крадци - за него трябва да се борим. Светът на тъмнината иска да открадне този огън от нас, защото е опасен за злото. Ние не трябва да го приемаме за даденост, защото може да го загубим.   И за да разпознаем всички атаки, които се опитват да ни изпразнят от нашия огън и да им противостоим, ние трябва да направим съзнателен избор, че независимо какво  се случва, ние ще изберем радостта, ще взимаме решения с вяра, ще се противопоставяме на страха, на мързела и ще имаме активен молитвен живот, който изгражда истинска връзка с Исус. Тогава можем да живеем в ентусиазъм и огънят в нас да разпалва и други сърца. Амин!    “В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа.” Римляни 12:11   “Той търсеше своя Бог, действаше от все сърце и имаше успех във всичко, което предприемаше, за да служи на Божия дом, да пази закона и заповедите.” 2 Летописи 31:21   “Направи всичко, което твоята ръка може да извърши според силите си. Защото в царството на мъртвите, където ще отидеш, няма ни деяние, ни разум, ни знание, ни мъдрост.” Еклисиаст 9:10   “И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце.” Еремия 29:13  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.