28 Май / ИЗХОД

прочит за
деня: Изход 33-36 глава

ЗАВЕТ С БОГ

„И Господ му
каза: Ето, Аз сключвам завет; пред целия ти народ ще извърша
чудеса такива, каквито не са ставали сред нито един народ по целия свят;
и целият народ, сред който си ти, ще види Господнето дело; защото
това, което Аз ще сторя с вас, е страшно.“ (Изход 34:10)

Няма
съмнение, че това, което Бог е вършил с израилтяните,
е страшно дело!
Ето ни днес, 3500 години след това Божие изявление, а
съдбата на този народ продължава да ни удивлява с великите, но и със страшните
си дела. Историята им е пълна със стремителни възходи и грандиозни падения,
свързани с изпълнението или неизпълнението на завета им с Бог. Те са имали
кратки времена на посвещение пред Бог и небивал успех, а след това греховете
им са ги водели до пълна разруха и трагични времена във Вавилонски плен.
Следвало е покаяние и възвръщане в Обещаната земя
и после отново провали и падания, римско робство, жестоко потушени
въстания, стотици хиляди избити и разпънати на кръст, прогонване от Обещаната
земя и две хиляди години скитничество между народите, омраза, погром и
унищожение на 6 милиона евреи в концлагерите на смъртта…

Страшно,
нали?

Това е
съдбата на тези умни, находчиви и виртуозни в науката, в музиката, в медицината
и банкерството хора, които получили най-много Нобелови награди на глава от
населението и имат най-висок процент на интелигентност, но провалили се до
скитници във вселената, до изобретатели на атомната бомба и до създатели на
идеята за комунизъм…

Те са ни
дадени за пример и всичко това, което им се е случило „се написа за поука (и
предупреждение*) за нас, върху които са стигнали последните времена.“ (1Коринт.10:11)

Гледайки историята на Израел и съдбата на евреите, всички ние
имаме огромната необходимост да осъзнаем значението и отговорността на
заветните ни отношения с Бог.  Сключването на завет с Господ е
едновременно велика привилегия и благословение, когато изпълняваме заветните си
обещания, и огромна
отговорност, и трагедии, когато ги нарушаваме!

Страшно е,
нали!
––––––––––––––––––
*
текстът е мой

Румен Иванов
още размисли от автора можете да прочетете на:
https://golyamotochetene.wordpress.com