Подарък за послушанието

Наближава поредната родителска среща. И отново ще говоря за послушанието. Мъничко, деликатно, за да не престъпя правилата, утвърдени да не засягат публично личността на детето. И тези на родителя. "Неприятно и уронващо" го таксуват че е. Като човек, почитащ йерархията и заповедите, ще го спазя. Но духът ми ясно вижда неправилната низходяща крива, която рисува тенденциите в образователната ни система.

От височината на изкатерените години и придобит опит виждам друго. И от мъдросттта и непреходността на Божието слово ще кажа същото: Послушанието носи благословения, растеж, богатство и плодородие – в живота на ученика, в родители, учители и в цялото общество. И ако днес обвиняваме страната, народа си, управляващите, чуждоземците, парите на богатите, и още кого ли и какво ли не за безкрайното обикаляне в пустинята, то верният път е  един: промени в образованието ни.

Обичам да посещавам старите възрожденски градчета. В тях най-личните сгради са били училището и църквата. Това са пътищата на възраждането на нацията. И днес е същото в страните на бедна Африка, чакаща да влезе в обетованата си земя. Копнееща да опази децата си от глад, мор и безпросветност.

"Нищо ново под слънцето!" – би повторил най-мъдрият цар Соломон.

Къде сме загубили в ходенето си онзи принцип на градеж, измъкнал ни от тъмнината на робството? Направил ни народ свободен и европейска нация?

ПОСЛУШАНИЕТО

Чета с възхита Божиите наставления за НАГРАДА  и за НАКАЗАНИЕ от свише. Колко ясно и безапелативно е работило и продължава да работи Словото! То става плът за този, който го е вкусил и пробвал.

"Пази съботите и светините Ми!" – казва Господ и ще бъдеш благословен във всичко, с което се захванеш! И ако днес толкова много хора започнаха да употребяват тези, дълбоко зарити от комунизма и атеизма думички, то дали знаят, че те са последица от изпълняване на някакво условие! Те не са само красиво пожелание. Те са препълнен пакет "екстри", които идват свръхестествено при този, който е бил верен на вечния принцип. А в него е включено послушанието. Достатъчно е само да се огледаш с духовните си очи и ще откриеш, че то е в основата на всяко строителство в живота ти: професия, семейство, деца, приятелство, удовлетвореност, мир, радост…

И ако хората, прегърнали в живота си Божието слово, знаят какво е "да пазиш съботите Ми и светините Ми", то принципът на послушание работи във всички процеси на невярващия човек. Просто принципът е универсален. Добрите психолози са го включили в практиката си и лекуват с него деца и възрастни.

Съботите – това е времето (независимо кой ден и час) отделено и посветено на този, комуто се кланяш и служиш. Защото по презумция си сътворен да си творец, а не само консуматор.Това в християнството е Всемогъщият Бог, от Когото идва всяко добро. Всяко време на изучаване и споделяне на завещаното Му слово. Всяко време насаме с твоя и Неговия дух .Всяко време, в което можеш някому да помогнеш с думи и дело, време на труд, наслада и почивка в Него, време с хората и за хората.

В коя да е  сфера на живота този принцип на  осъзната отдаденост дава богата реколта. Колко повече в образованието! Та нали първите училища бяха съградени към църквите и от техния плам се възроди робска България!Послушанието на килийните класове, търпението на чираците, смирението на всеки, решил да бъде УЧЕНИК!В днешния век без време, инвестирано послушно в изучаване на език, наука, мобилност си обречен. Без страст, копнеж за израстване, без пребиваване с ум и душа в нещото – си загубен.

ПОСВЕТЕНОТО ВРЕМЕ, ЕНЕРГИЯ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ РЕСУРС не биха се задържали без почвата на послушание, почит и благодарност към учителя.

"Почитай светините Ми!" 

Колко жалък е народ, който не пази паметта за миналото си! Колко обречен е човек, не признаващ святото в живота си! Не свеждащ глава, не отдаващ значимото, на тези, които са били причина днес да се роди, живее и твори в свобода!

Колко анархия, произвол,празно говорене, неимоверни напразни усилия, високомерие и извращение лъха от система, в която най- важното е детето, ученикът, чиракът! Подредба, в която не формираме  личности, почитащи раменете на учителите си. Не умеещи да отдадат заслужената обич за усилията. Не изпитващи пиетет и трепет към училищната сграда, пособия, към написания учебник и създадения урок! Не рабиращи силата на трудолюбието, морала и верността.Не зачитащи миналото, не вземащо си поука, не възпитано да работи безплатно за идея, не осъзнаващо и ненамиращо мисията си! Обърнати ценности! Светиня бивша, храм на знанието, нива, станала безплодна, дъжд ненавременен, трамплин, станал препънка… 

Слава на Бога, че има още надежда. Има деца, родители, учители, служители, помнещи и пазещи тази твърда основа на строеж. Зачитащи и завещаващи това на идното поколение.

И не децата ни са виновни.

Ние не направихме нужното.    

Ние се отдръпнахме и загърбихме горделиво това ПОСЛУШАНИЕ!

Ние тръгнахме в подарената ни свобода сляпо, без пътеводителя на Божията светлина. Ние решихме, че знаем и можем сами…

И когато осъзнаем това послушание и почит  и то стане за нас светиня, то и за децата ни ще стане!

Моля се, Бог да ни помага в това!