Писмо до Исус: истинският повод за празнуване

0

Здравей, Исусе. Зная, че си се родил  във Витлеем и си бил малко бебе, като всички останали. Мнозина нямат представа колко съдбовно важна е Твоята  поява за цялото човечество завинаги. Днес обаче искам да Ти споделя колко важна е лично за …

Писмо до Исус: истинският повод за празнуване

Писмо до Исус: истинският повод за празнуване

Писмо до Исус: истинският повод за празнуване Здравей, Исусе. Зная, че си се родил  във Витлеем и си бил малко бебе, като всички останали. Мнозина нямат представа колко съдбовно важна е Твоята  поява за цялото човечество завинаги. Днес обаче искам да Ти споделя колко важна е лично за мен, макар да го знаеш, защото си Бог.   Пиша Ти от далечното бъдеще.    Родена съм  1987 години след Теб. Годините, в които живея,  се броят след Теб (още едно доказателство за Твоята важност). Била съм  недоносена, с порок на сърцето. Само Ти  можеш да разбереш през  какво са преминали родителите ми, за да се  преборят за живота ми.  Ти си Tози, Който им е дал сили и небесна мъдрост, за да съумеят в крехката си младост да ме заведат на правилното място. Ти си бил в лекарския кабинет, за да “подшушнеш” диагнозата на лекаря, да държиш  ръцете му и да  го насочваш   как да ме оперира, за да остана жива. Ти си вдъхнал живот и сила на деветмесечното ми, петкилограмово тяло, за  да се събуди и живее.   Мисля си, че само понеже си решил да се родиш и да обичаш, аз съм имала шанса да оцелея в онзи ден.    Ти си ме държал за ръка всеки път, когато съм се давила от плач, всеки път, когато  съм се молила да няма побой и скандал у дома. Всеки път, когато съм се борила с чувството на малоценност и подигравките на съучениците ми заради моята бедност,  външност и произход, въпреки отличния ми успех. Всеки път, когото съм се опитвала да покажа, че струвам нещо. Ти си бил там.    Когато  отново попадам в схватка със смъртта, получавайки отравяне и гърч, Ти си дал сили на мама да тича през преспите сняг и да държи езика ми с пръст, за да не го глътна,  макар да я хапя  до кръв. Ти си го направил,  Господи Исусе!   Когато станах на  12 години, ме покани лично на среща. Мама ме заведе на църква и с Теб се прегърнахме за първи път. Останах дълго сгушена в топлината и любовта на Твоето докосване.  И когато по-късно забравих за тази прегръдка, и отново бях наранена, срината и  готова да отнема живота си, Ти ме увери, че не съм безполезна, мръсна и ненужна. Ти ме прости и ме прие. Падах и ставах още десетки пъти. Изоставях Те, бягах, криех се и плачех, но Ти винаги ме връщаше при Себе си.    Ти избра да се родиш, да живееш и да умреш като човек, макар да си Бог и Цар на царете, за да мога аз да  намеря любовта, смисъла и надеждата. Да създам семейство, пълно с обич. Ти държеше ръката ми и когато мечтата ми да имам дете умираше с всяка година и когато отново се борех за живота в поредната животоспасяваща операция, загубвайки така желано бебе. Ти  ме възкресяваш  от руините на моите слабости, грешки, падения и ми даваш посока. Ти ме привличаш при Себе си с такава сила и любов, че  да не искам никога да се откъсвам от ръката Ти.    Благодаря Ти, че се роди на земята и ми  даде възможност да бъда Твоя. Благодаря Ти, че се роди в сърцето  ми и пося Себе си вътре в цялата ми същност.   Искам докато в мен има дихание да разказвам за Твоите чудни и славни дела. Чудото на Рождество е най-великото, най- съдбовното и величествено чудо, което можеше да ни подари Отец. Какво повече да искам?    Освен да бъда все по - Твоя с всеки дъх до края на дните си. Чрез Твоето раждане днес аз и грешните хора като мен имаме шанс да живеем, да бъдем простени и спасени.    Ти  ме учиш да се радвам в трудностите,  да пея хваление, да бъда Твой служител. Ти ми даваш копнеж и когато станах на 33 години ме научи на посвещение и вярност. А аз откликнах на Твоята покана с отговорност и любов. Ти ме учиш да Те отразявам, да помагам на хората да Те срещнат,  да бъда полезна за Твоето царство и  да чакам деня на Твоето завръщане с трепет.    Не е напразно, Исусе! Твоето раждане, живот и смърт имат огромен смисъл за мен. Сега съм почти на 37 и все повече осъзнавам,че ако не беше Ти, нямаше да има мен.  И все повече искам моето съществуване да свидетелства за Твоята важност. Днес ще празнувам Твоето раждане с поглед назад с благодарност и напред, с трепетно очакване!   

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.