Невидима ръка

Ако нашето дете не поиска да се хване за нас, но ние го стискаме  здраво за ръката, то все пак е в безопасност, все пак има връзка с нас, въпреки неговото нежелание.

Понякога не можем физически да влезем в контакт с някого, да му помогнем, да му въздействаме по добър и полезен начин. Далече сме. Или той не ни иска. Но молитвата е като невидима ръка, която го държи. Въжето не е една нишка, а поне три. Дори едната да се скъса, дори едната ръка да се отдръпне, другата ръка продължава да стиска.

А и третата нишка – Божията ръка, благоволяваща в едно отношение, инициирала едно отношение, държи връзката.

Понякога пък, липсва третата нишка – близкият ни не вярва в Бога.

Ако ние сме детето, което Бог държи за ръката Си, то другият, щом го държим за ръка, пак е хванат за Бога чрез нас, чрез нашата молитва.

Помня как вървях по улицата, хванала двете ни  дъщери с двете си ръце, а те държаха братчетата си и така, чрез момичетата, осигурявах безопасността на момчетата при пресичане – каките бяха моите ръце за по-малките.

Дръжте с молитвена ръка тези, които иначе не можете да докоснете.

Дори и те да не ви държат…

Тройното въже не се къса лесно, дори едната нишка да се е прокъсала.

Дръжте с молитвена ръка тези, които не познават Бога.

Защото Бог ви е приятел и вашите приятели са и Негови приятели. 

Той ще ви ги подари, както подари на Павел хората от кораба, разбил се в бреговете на остров Малта – не заради тяхната вяра или връзка с Бога, но заради вярата на апостола и любовта му както към Бога, така и към човеците.

Не забравяйте примера на великия пророк Самуил, който беше измолен по чудо от своята майка, а той на свой ред ходатайстваше в молитва за непокорния народ на Израел:

           " А колкото за мене, да не даде Бог да съгреша на Господа, като престана да се моля за вас! " 

                                                                                                                                                         (1 Царе 12:23)