Не си мисли, мисли си

Търся Те, Господи, във всичко, което минава през деня ми.

Чакам Те тръпнещо, когато Те моля с вяра. Моя вяра, която обича да мисли много, да прави сценарии за Твоето бъдещо  действие. Която сама рисува картините на Твоя Дух върху мен и хората в следващото действие.

Вяра, която се обляга  често на логиката и делата на моята любов.

Вяра, която иска да чувства, вижда и предугажда отговора Ти. И се нуждае от храна и вода, и е нетърпелива!

Човешка вяра! Но Ти си казал, че и колкото синапово семенце да е, ще е достатъчна.

Твоята вяра в мен, в нас, в човеците, в децата Ти е несравнимо по-голяма! И тя покрива  моето неверие, разклащане  и забравяне  понякога! Достатъчна е да донесе Твоите обещания. Защото си верен Бог! Знаеш лутащата  ни се грешна природа. Но непрестанно ни търсиш!

Любовта Ти ме е достигнала. И с нея отговорът на молитвите. Няма начин да не получа отговора Ти!  Понякога това е  мълчанието Ти. То разравя от дълбините онова, което духът ми търси в този побъркващ се свят. Винаги отговаряш! Дори когато аз  дълго, дълго съм стояла в смирение и молитва. Толкова отчайващо дълго, че онзи коварен глас ме кара да го надвиквам с Твоето "Писано е!"

Но Ти си чул моя зов. И си пратил отговора. Той ще пристигне непременно. И не както аз съм си го представяла. Дори може да ме заблуди, че не Това си Ти! Но Си! 

Отместваш духовните ми очи от дълбокото в тъмното и скришното. Дърпаш завесата от противоположния край на сцената. Учиш ме да надничам и изследвам от друг ъгъл. Провираш погледа ми през тъмните кюшета на  нараненото сърце. Промушваш ме през хладните тунели на болката. Издигаш ме над човека и мъката, повредила душата му. Проточваш лентата на живота му като филм пред очите ми. През сълзи виждам Твоята милост към него. Откривам с изненада себе си в пъзела на неговото ходене с Теб.

Чувам отговорът Ти за него, нея, тях в себе си. 

Питаш ме, колко е моята вяра в Теб? Колко е моята обич към него, нея, тях, Тебе? Колко е моята любов към този, към когото си ме пратил? Питаш ме колко е и искам ли? Искам ли да бъда Твоят отговор за него, за нея, за тях? Ти знаеш, Господи, преди да съм Ти казала.  

Аз, Господи, май, Те молих за него, за нея, за тях? Да, молих Те, но сега виждам, че Ти ме молиш. Да приема Твоя отговор за него, за нея, за тях. Да приема и не се щадя.Да Ти се доверя без резерва.И остана в мира на Твоята любов.

Отговорът Ти съвсем не прилича на онова, което си мислих  и чертаех. Друго чаках, Господи, накъде ме водиш ? Отговорът Ти надига опасни вълни в сърцето ми, Господи! Държи ме само котвата на надеждата. Изковавал си я преди да Те познавам.Завещал си ми я с жертвата на Исус.Затова знам, че Ти си във всичко необяснимо за мен. Дишам я тази увереност от опитаното Ти слово:"В безмълвие и увереност ще е силата ти"," Няма нищо невъзможно за този, който вярва".

Не си мисли, че познаваш пътищата, по които Той ще дойде в нечие сърце!

Не си мисли, че не те чува!

Не си мисли, че те е забравил!

Не си мисли, че отговор няма! 

Не си мисли, че ти не си част от отговора Му, а понякога и целият отговор!

Мисли си, колко е величествен и могъщ Създателят на всичко видимо и невидимо!

Мисли си колко те обича, че даде Сина си! А ти едва ли би могъл!

Мисли си, че всички твои въпроси отдавна имат отговор.

Чакай Го! Той е верен на обещанията Си!