На война с думи

В практиката си на преподавател вече рядко срещам дете, което се изчервява от срам и неудобство. Още по-рядко  виждам това при големите хора. Един от най-добрите ми преподаватели в университета беше издигнал на пиедестал това човешко качество. Той го смяташе за най-ценно и живото изграждащо  за личността. Истински ценеше и обичаше тези "смотани" и чувствителни колеги. Твърдеше, че за тях има шанс в живота.

След много десетилетия чух за прегорялата съвест. И разбрах какво е имал той предвид. Вътрешният глас на съвестта винаги ще крещи или шепне за спешна поправка, ако нещо между теб и другите не е наред. Ще те кара да се срамуваш, да се изчервяваш,  потиш и покайваш. И да търсиш да съграждаш мостове, а не да ги рушиш.

В училище преподавам за междуличностните отношения. Първа тема в учебника, одобрен от МОН. Първа е и основна в живота. Иначе няма общуване- не се създава или се къса. Ще трябва да припомням или за първи път да огласявам правила  на младите хора. Спомням си добре, че не ги учихме в училище. Не и моето поколение. Авторката ги  поднася  методически в учебника като 10 правила :

1 Слушай повече, отколкото говори.

2.Не лъжи себе си и събеседника.

3.Мисли преди да говориш.

4.Не осмивай противника си.

5.Не прекъсвай, а давай възможност да се изкажат.

6.Избягвай високомерното и пренебрежително поведение  към събеседника си.

7.Говори уверено, но с дружелюбен тон.

8.Уважавай гледната точка на събеседника си.

9. Назовавай го по име. 

10. При среща с кой да е човек демонстрирай коректно и позитивно отношение.

Стряскащо е, защото заобикалящата ме реалност е точно обратната. Върви мощна война между хората и оръжието е думите. Унижаващи, подиграващи, проклинащи, отблъскващи, убиващи… На всички нива – семейно, професионално, национално и глобално. Вярно е, че човек първо себе си охарактеризира с думите си. Но те вече са пуснати в пространството и извършват делото си спрямо другия. Силата им е като ядрена експлозия в ефира.

На първо четене ми се видяха като десетте Божии заповеди. Но отнасящи се само за вербалното общуване. Аз късно в живота си  осмислям библейските. А още по-трудно  ги и живея. Но искам и се уча. 

Ще се превъзмогвам поне една да изясня и да почувстват, колко е жизнено важно. Не искам късно да проумяват истините на живота. И да страдат. Да поискат да се огледат в огледалото на мъдростта е най- трудното в уроците ми. Само да поискат да чуят! За да не създават уродливи отношения и да ценят както себе си, така и другите хора по пътя си. Иначе защо въобще ни е нужен път?!