ЛЕВИТ, глава 8-С

ПОМАЗВАНЕ ЗА СВЯТО СЛУЖЕНИЕ
продължение от ЛЕВИТ, глава 8-В

„Тогава от мирото за помазване изля на главата на Аарона та го помаза, за да го освети…“ Левит 8:12

6. Помазването – е отделяне за свято служение.
Свещениците, Скинията и всички предмети в нея са били помазани със свято миро. Това помазване е символизирало освещението и отделянето на Божиите служители, както и на всички духовни служения, практики и средства, единствено за служение на Бога.

Често бъркаме светостта със съвършенството — качество, присъщо единствено на Бог.

Нашата святост се изразява в отделяне от света и от светските цели, дела и приоми, и посвещение на святото Божие дело. Затова, ако желаем да служим на Бога, трябва съзнателно да се отделим от света и чрез помазанието на Светия Дух да Му служим в святост.

Всеки искрено вярващ в Христос, помазан от Светия Дух, има достъп до божествената мъдрост и знание, които го пазят отделен и посветен на Бога. Както свидетелства апостол Йоан:
„Пиша ви това поради онези, които желаят да ви заблудят; а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, пребъдва във вас и нямате нужда да ви учи някой; но както Неговото помазание ви учи на всичко и е истинно, а не лъжливо, така пребъдвайте в Него.“ 1 Йоан 2:26–27

7. Жертвата на посвещението – пълно посвещаване на човека
„Тогава доведе другия овен, овена за посвещението; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на овена. И го закла; и Мойсей взе от кръвта му и помаза с нея дясното ухо на Аарон, палеца на дясната му ръка и палеца на десния му крак.“ Левит 8:22–23

Тази заключителна жертва, наречена „жертвата на посвещението“ и е изразявала благодарността на Аарон и синовете му за това, че са били избрани за свещеническо служение.

Тук идва въпросът ми към всички въведени в служение: Осъзнавате ли че това е милост и благост Господна? Не е наша заслуга или привилегия а незаслужена Божия благодат! Всеки път когато влизаме в служение трябва да сме изпълнени с благодарност към Бог и да си напомняме:

Призванието ни за служение е по Божия благодат, но оставането в него е поради нашето осъзнато посвещение!
Без посвещение няма истинско служение!

Древните свещеници са били помазвани с кръв върху дясното ухо, палеца на дясната ръка и големия пръст на десния крак.

Кръвта е била положена първо върху дясното ухо — защото Божият служител трябва винаги да слуша Божието слово и Неговата заповед.
После върху палеца на дясната ръка — защото делата, трудът и дори допирът на посветения на Бога трябва да бъдат святи.
Накрая върху големия пръст на десния крак — защото пътят и ходенето на Божия служител трябва да бъдат праведни пред Господа.