ЛЕВИТ, глава 5-А

ГРЕХОВЕ за „НЕУТРАЛНОСТ“ и за „ДАНЪК СПОКОЙСТВИЕ“

„Ако някой съгреши в това, че като свидетел в някое дело бъде запитан под клетва дали е видял или знае за случилото се, а той не казва, тогава ще носи отговорност за беззаконието си:
Или ако някой се допре до нещо нечисто, било до труп на нечисто животно или до труп на нечист добитък, или до труп на нечисто влечуго, без да е знаел за това, той пак ще бъде нечист и виновен.
Или ако се докосне до човешка нечистота, каквато и да е нечистота, чрез която човек се осквернява, а не е знаел за това, то щом узнае, ще бъде виновен.
Или ако някой безразсъдно се закълне с уста, че ще извърши нещо, без да знае дали е добро или лошо, каквото и да обяви човек безразсъдно с клетва, когато узнае, ще бъде виновен в това.
А когато стане виновен в някое от тези неща, нека изповяда онова, с което е съгрешил; и нека принесе на Господа за престъплението си, за греха, който е извършил, принос за грях.“Левит 5:1-5

В тази пета глава на книга Левит се разграничават няколко вида грехове, произтичащи най-вече от неискреност, равнодушие и пасивност — грехове, които биха могли да бъдат избегнати, ако човек беше честен, внимателен и отговорен.

ПЛАЩАМЕ ЛИ ДАНЪК „СПОКОЙСТВИЕ“?

Най-често плащаме данък на греха, наречен „спокойствие“.
Да не кажем истината, когато я знаем; да премълчим извършена неправда, на която сме били свидетели; да не изобличим за грях, който е бил явно извършен и „дипломатично“ да заемем „неутрална“ позиция, когато се върши беззаконие…
Е, това е грях!

Много често, за да си запазим спокойствието, да си спестим неприятности или да запазим „добрите“ си взаимоотношения с някого, ние сме готови да се обявим за неутрални.

Когато стоим настрана, докато се върши беззаконие, когато скриваме или премълчаваме истината и съзнателно пропускаме „подробности“, за да не си създадем врагове или да не развалим приятелства, ние извършваме грях, който ни прави съпричастни към неправдите и престъпленията, които се извършват.

Вижте! Не можем да си осигурим неутралитет спрямо истината!
Това не е добродетел, нито проява на дипломатичност, а грях, който изисква публична изповед и покаяние.

Не вярвате ли?
А усещате ли липсата на благодат?
Може би точно това е причината.

Не бива да считаме дълга си за изпълнен само защото самите ние избягваме греха. Длъжни сме да положим максимални усилия, за да предотвратим както злото, така и последствията от неправдата, без да бягаме от поемането на отговорност.

Това важи особено за грехове, които са донесли безчестие на святото име на Бога или са ощетили хора — както материално, така и по отношение на доброто им име — независимо дали са ни близки или далечни, приятели или врагове.

Човек може да бъде търпелив и смирен по отношение на несправедливостите и теготите, причинени лично на него, но не и по отношение на лъжите срещу Всевишния и премълчаването на истината — истината, която би могла да оневини или да обвини когото и да било.