ЛЕВИТ, глава 4

НЕСЪЗНАТЕЛНИ ГРЕХОВЕ

„Господ още говори на Мойсей, казвайки:
Кажи на израиляните: Ако някой съгреши от незнание, като извърши нещо, което Господ е заповядал да не се върши… който е извършил (това) нека принесе на Господа…

Ако помазаният свещеник съгреши, така че да се завлече народът в престъпление… тогава за греха, който е извършил нека принесе на Господа теле без недостатък в принос за грях...

Ако пък цялото общество израиляни съгрешат от незнание, …когато се узнае грехът, който са извършили, нека обществото да принесе теле в принос за грях…

А когато някой първенец съгреши, като от незнание извърши нещо, което Господ, неговият Бог е заповядал да не се върши, и стане виновен, ако му се посочи грехът, който е извършил, за принос да донесе козел без недостатък…

Ако пък някой от народа съгреши от незнание, като извърши нещо, което Господ е заповядал да не се върши и стане виновен, ако му се посочи грехът, който е извършил, то за греха, който е извършил, да принесе коза без недостатък…

…така да направи свещеникът умилостивение за греха, който е извършил, и ще му се прости.“ Левит 4:1-35

Цялата четвърта глава на книгата Левит говори за греховете, извършени поради незнание и невежество. В такъв грях може да изпадне всеки — от обикновения човек до свещеника, от високопоставения управник дори до цялото общество. Никой не е застрахован от грехове, извършени поради незнание. Но колкото по-високо стои човек в обществото, толкова по-голяма е и отговорността му за поведението му. Грехът на нископоставения често засяга само него самия или най-близките му, докато поведението на свещеника и на високопоставения човек оказва влияние върху цялото общество.

Онези, които са извършили несъзнателни грехове поради незнание и невежество, не са оправдани от своето незнание — то не ги прави невинни. Всеки, който е осъзнал грешката си и е разбрал греха си, е бил длъжен да принесе жертва за грях.

В четвърта глава на Левит не е дадена доброволна формула за принасяне на жертва, като например: „Ако някой от вас желае да принесе…“, както е записано в Левит 1:2; 2:1; 3:1. Тук е дадена задължителна наредба: „Ако някоя душа съгреши… нека принесе приноса си за грях.“

Божието слово ясно прави разлика между несъзнателно извършените грехове — грешки, произтичащи от невежество и незнание — и греховете, извършени съзнателно, самонадеяно и умишлено. За човека, който съзнателно и нарочно върши грях, Писанието казва:
„Понеже е презрял словото на Господа и е престъпил заповедта Му, този човек непременно да бъде изтребен; беззаконието му да бъде върху него.“ (Числа 15:31)

Принципите на Стария завет дадени на израилтяните, са в пълна сила и за нас днес. Съзнателните грехове, извършени нарочно, надменно и „на пук“, не са просто престъпления срещу ближния, когото човек е обидил, наранил или ощетил. Те са явен бунт срещу Божията повеля, закон и царство — грехове, насочени пряко срещу самия Бог.

Ако такива хора вече са повярвали и са станали част от Божия народ, но въпреки това упорито и съзнателно продължават да вършат грехове, те вървят към дълбоко духовно падение. Греховете им стават „смъртни“, защото се противопоставят на Святия Дух, Който ги изобличава „за грях, за правда и за съд“ (Йоан 16:8).

А ако някой е съгрешил несъзнателно, непреднамерено и от незнание, щом осъзнае и разбере греха си, той трябва да поиска прошка от Бога и от онези, на които е сгрешил, и доколкото е възможно, да възстанови нанесената щета. Ако не направи това, грехът и последиците му остават върху него.

Съзнавам, че живеем в силно себично, егоистично и честолюбиво общество, в което извинението рядко се цени, а искането на прошка още по-малко. Но, скъпи приятели, вечният живот е по-ценен от честолюбието, а прошката — по-важна от наранената гордост.

Ние сме длъжни не само да спазваме Божията повеля, но и да предпазваме, учим и съветваме ближните си в Божията воля, за да ги опазим от несъзнателно извършване на грехове поради невежество и незнание. Защото дори човек да не е знаел, че това, което върши, е грях, то пак остава грях.

Апостолът на любовта Йоан казва:
„Ако някой види брат си да върши грях, който не води към смърт, нека се помоли, и Бог ще му даде живот — на онези, чийто грях не води към смърт. Има грях, който води към смърт; за него не казвам да се моли. Всяка неправда е грях; и има грях, който не води към смърт.“ (1 Йоан 5:16–17