ЛЕВИТ, Глава 2, Част 2-ра

„Когато принася някой на Господа хлебен принос, нека бъде от чисто брашно; и да го полее с дървено масло, и да сложи върху него ливан…
И от хлебните приноси да подправяш със сол всеки свой принос; да не оставяш да липсва от хлебния ти принос солта на завета на твоя Бог; с всичките си приноси да принасяш и сол.“
Левит 2:1, 13

След вседостатъчната кръвна жертва на Христос, на кръста, за нас е останал актуален само хлебния принос, който и днес , чрез Христос, нека принасяме на Бога като наша непрестанно хвалебна жертва, тоест плод от устни, които изповядват Неговото име. (Евр.13:15)

Фино, чисто брашно означава, че в него не трябва да има никакъв примес от други зърна, само от жито. Брашното трябва да бъде пресято и добре смляно. В него не трябва да има нещо едрозърнесто или грубо на допир; всичко трябва да е равномерно и нежно.

Ако сме Божии служители, такива трябва да бъдат нашите думи и нашето поведение!

Колкото и голям да е натискът върху нас, ние трябва да го посрещнем с перфектна благодат и нежност. Исус не отвърна на хулата с хула, а беше воден като агне на клане! И Неговото Словото излязло от нас трябва да бъде благодатно послание на любящи благородници приели званието „Христови“. Но за да могат думите ни да бъдат такива, такъв трябва да бъде и нашия нашият характер. Ние сме нашия характер, а не нашите претенции!

Елея или дървеното масло върху хлебния принос отговаря на помазанието на Светият Дух. Духът Божи трябва да има достъп до тайните места на нашия вътрешен живот, за да имаме помазанието на Светия Дух за служението ни. В нашия християнски живот и дело нищо не е ценно, трайно, полезно за човека или угодно на Бога, в което Светият Дух не е на първо място.

Ливанът е благоуханен тамян — Всяко действие от живота ни трябва да излъчва сладък аромат към Бога. Живота ни в Христос е постоянно движение в Христовото триумфално шествие, носейки уханието тамян от мисли, действия, думи, изпълнени с любов и хвала.( 2 Кор.2:14-16)
До колкото сме в това шествие, до толкова сме и Христови последователи.

Сол — „Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“ Кол. 4:6 Думите на Исус бяха пълни с благодат, а също и с истина. В речта му имаше острота, чистота и непоквареност, които във всяка епоха са спирали развитието на световното зло. Нека Му дадем устните си.