Кодекс Уошингтонианус

Кодекс Уошингтонианус

Кодекс Уошингтонианус

mark_portrait_face_small_400

Доний К. Донев

Кодекс Уошингтонианус, отбелязван с латинската буква W (или 032), е палимпсест от 4-5 в., който съдържа четирите евангелия. Текстът на Йоан 1:1-5:11 е заместен с по-нов препис. Липсват Марк 15:13-38 и Йоан 14:26-16:7. Кодексът е купен от Чарлз Фриър в Египет през 1906 г. и се съхранява в столицата Вашингтон.

Ръкописът има 187 листа (372 страници) с размер 21 х 14 см поставени в дървени корици. Текстът е изписан с кафяво мастило в една колона от 30 реда. Текстът е определено византийски в Матей, западен в Мк 1:1-5:30, кесарийски в Мк. 5:31-16:20 и александрийски в Лука 1:1-8:12. Византйският източник е използван отново за Лука 8:13-24:53. Йоан 1:1-5:11 е написан с различен почерк, носещ египетски характеристики, а Йоан 5:12-21:25 е заимстван от александрийски текст.

Думите са изписани без разстояния помежду, почти без акценти. Ръкописът е подготвен от двама души, чиято работа придружават много поправки. Някои от поправките са нанесени от коректор през 5-6 в. Ръкописът съдържа дългия завършек на Марк, но изпуска Лука 22:43, Йоан 5:4 и историята за жената хваната в прелюбодейство в Йоан 8.

Късната датировка на Кодекс Уошингтонианус е често замествана с хипотезата, че ръкописът датира от 1 в. и е един от най-раните запазени до днес. В подкрепа се привеждат следните факти:

(1) И четирите евангелия са прецизно датирани по римското летоброение по два различни начина: екслибристично и по арамейската алфаметрична система. Така текстът свидетелства, че евангелията са написани в следния ред: Матей (67 г.), Марко (72 г.), Лука (74 г.) и Йоан (96 г.).

(2) Ръкописът съдържа множество интерлиниарни и маргинални бележки на арамейски език. Една такава е изписана с червено мастило на страница от евангелието според Лука и се разчита: „Атина, 73 г.”

(3) Трима от евангелистите: Марко, Матей и Йоан поставят печати, с които засвидетелстват края на текста. Печатът на Марко е изтриван, вероятно, за да модифицира края на евангелието и да позволи един по-пълен завършек, заимстван от други ръкописи.

(4) Думите „вземи постелката си” се повтарят пет пъти в Йоан 12, два от тези пъти са в края на съответно 11 и 12 ст. За преписващия е лесно да сбърка края на двата стиха и да пропусне втория от тях. Това се случва и с кодекс Уошингтонианус, където Йоан 5:12 е изпуснат. Този пропуск доказва ранна преписна грешка, което пък от своя страна свидетелства за по-ранната датировка на ръкописа.

(5) Климент Александрийски и Ориген, автори от около 200 г. цитират граматически особености, характерни за кодекс Уошингтонианус. Климент говори за реда на думите в Йоан 2:20, а Ориген споменава грешка в родовете в Лука 19:37.

Според коментатори и палеографи, горните дказателств са достатъчни,за да покажат, че кодекс Уошингтонианус е писан през 1-2 ., а не 4-5 в., както е било прието при началната класификация на ръкописа през 1912 г. Ако това е истина, би следвало да се приеме, че кодекс Уошингтонианус е най-старото четвероевангелие достигнало до наши дни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.