Изсъхнали пръчки

„Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят.” (Йоан 15:6)

Когато бях монах ежедневно четях меси. Изтощавах себе си чрез молитва и пост толкова, че нямаше да мога да издържа много повече. Но всички тези усилия не можеха да ми помогнат дори срещу най-малкото изкушение. Никога не можех да кажа на Бога: „Всичко това съм сторил. Виж и бъди милостив към мен.”

Какво постигнах с всичките си усилия? Нищо. Просто се измъчвах, съсипвах здравето си и прахосвах времето си. Сега съм принуден да чуя Христовата присъда над делата ми. Той казва: „Всичко това си го направил без Мен. Затова то не струва нищо. Делата ти не принадлежат на Моето царство. Те не могат да помогнат на теб или на който и да е друг да получи вечен живот.”

Така в горния текст от евангелието на Йоан Христос произнася ужасна присъда над всички дела – без значение колко велики, славни и прекрасни могат да изглеждат те.

Ако тези дела са вършени без Христос, те не струват нищо. Те могат да изглеждат велики в очите на света, понеже той ги смята за чудесни и ценни. Но в Христовото царство и пред Бога те не струват нищо. Те не произлизат от Него, нито пък остават в Него. Те няма да издържат в  Деня на Божия съд. Както казва Христос, те се хвърлят в огъня, сякаш са гнили, изсъхнали пръчки – пръчки без всякакъв сок или сила.

Затова нека други да се грижат за тези пръчки и да видят какво ще донесат те без Христос. Нека да се опитат да се новородят от добрите си дела. Нека да се опитат да създадат дърво от плода му. Без значение какво правят всички дела, които ще натрупат ще бъдат едно голямо нищо.

Превод: Радостин Марчев