Изпитвани и спасени

Изпитвани сме всеки нов ден, дори, когато не го осъзнаваме или се сблъскваме с дребни житейски, дори битови ситуации. Не е нужно изпитанието да е някакво грандиозно или много сложно, възможно е да бъдем изпитани през ситуация, на която дори няма да обърнем внимание. 

Когато ситуациите ни са прекалено битови и рутинни ние реагираме по вече изградените си навици. 

Може да се каже, че този тип изпитания или проверки служат най-вече за наше изобличение. Когато подадем реплика в безобиден за нас разговор, но засегнем и нараним другия – означава, че ние не сме се справили във взаимоотношенията и е време да прозрем и да пожелаем промяната, за да можем да продължим напред. 

Трудно се променят навиците, особенно когато са били с нас в по-голямата част от живота ни. 

Нужно ни е силно желание от вътре и добър мотив, за да можем да променим рутинната си реакция. Трудна работа, но е благодатен всеки успешен опит в напредването ни и се отблагодарява на момента. 

„Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си – от завоевател на град.“ пише авторът на Притчи‬ ‭16:32.‬ ‭

Можем да сме завоеватели в собствения си живот и да не зависят настроенията и нагласите ни от променящите се обстоятелства, ако успеем да владеем емоциите си във всяка (или поне в повечето) ситуация. 

Когато изпитанията са силни, дръзки и ни поставят “на ръба” в различни изострени ситуации или променени обстоятелства е възможно да изпаднем в ступор или да се паникьосаме. 

Това се случва, защото мигновенно ни обхваща безпокойство, страх, или умора от предстоящата битка. Всъщност ние бихме могли да не се изгубваме в ситуацията, ако добре познаваме себе си, ако вече сме си позволявали да водим до победа малки и големи битки, ако не се определяме като същност и идентичност през притежания и обстоятелства. 

Познавайки себе си и отстоявайки посоката (ако познаваме правилната) бихме могли да излезем доста бързо от първоначалното объркване и да влезем в битка за отстояване на позицията си. 

“В моменти на изпитания, можем да изпаднем в паника, защото забравяме идентичността си” казва Пол Дейвид Трип. 

Познавайки Пътя и Неговата крайна цел ще ни е значително по-лесно да преминаваме през променящите се обстоятелства. Времето, в което живеем сякаш ни го налага. Това може да означава единствено, че е дошло време за повсеместна промяна – такава, която ще промени вътрешните ни граници и перспективи. 

Битката на всеки е за собствената му душа и за отстояване правото да продължи “напред и нагоре”.

Позицията, в която всеки от нас е поставен с определен кръг от хора наоколо е най-точната и прецизно създадена и комплектована, за да можем да преминем през този всеки етап от пътя си тук. Крайната предопределена цел е ясна, макар и непонятна за всички хора – Бог търси своите Си и прибира заблудилите се. 

„Сам Аз ще паса овцете Си, и Аз ще ги успокоя, казва Господ Иеова. Ще потърся изгубената и ще докарам пропъдената, ще превържа ранената, и ще подкрепя немощната но угоените и яките ще погубя, с правосъдие ще ги паса.“

‭‭Езекиил‬ ‭34:15-16‬ ‭

Времето приближава и страхът, че не можем да се справим не ни помага. Нужно е да разчупим вътрешните “окови” на страховете и бездействието си с надежда и вяра, че не сме сами. Бог е верен и ще ни измъкне, ако Го познаем и потърсим. В Него е Силата, която ще ни даде изходен път в Светлината. 

„Вързаният в заточение скоро ще бъде развързан и няма да умре в ямата, нито ще се лиши от хляба си, защото Аз съм Господ твоят Бог, Който уталожвам морето, когато бучат вълните му; Господ на Силите е името Ми.“ Исая‬ ‭51:14-15‬ ‭

Времето около нас назрява