ИЗПИТА НА ВЯРАТА

kokonchevПастор Николай Кокончев

Яков 1:3-4: Kато знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

Няма човек живял с вяра на земята без да бъде изпитан. В тази поредица от поучения ние поставихме във фокуса библейската вяра. Не вярата в какво да е, не неопределената вяра а вярата в Бог и Сина Му Исус Христос. Тя ни води към спасение и ни дава способност да преминем през тази земя като победители. Но тази вяра не може да не бъде изпитана. Само изпитанието дава сигурност. Вие може би мислите че Бог няма пръст в изпита, но най-често Той става инициатора.

Авраам е наречен в словото “баща на вярата”. Той направи нещо за което никой друг не бе способен. След като получи обещанието, че ще има син на 100г. възраст той повярва и Сара жена му роди на 90г. възраст. След известно време обаче Бог поиска нещо нечувано от него. Нека да прочетем историята в Бит. 22:2-8 И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал. На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч. Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас. И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно. Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето? И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.

Това беше изпита на Авраамовата вяра. Да, той беше получил сина си по обещание, знаеше, че Бог е обещал потомство от това момче. Но думите на Бог бяха за него заповед. Често пъти ние не разбираме Бог. Той не ни обяснява нито пита какво да направи. Изпита на вярата е изпит на покорство към думите на Бога. Авраам не знаеше защо Бог иска да жертва сина си, не знаеше и как да обясни това на момчето. Навярно имаше стотици въпроси в ума си, но знаеше едно и то беше най-важно: Бог ще промисли!

И наистина Бог промисли, дори в последния момент. Но нека да чуем края на този разказ: Бит. 22:9-13 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си. Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме. И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син. Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.

След всичко това Авраам беше обявен за издържал изпита. По късно той ще влезе в списъка на героите на вярата: Евр. 11:17 -19 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син, – оня, комуто беше казано: „По Исаака ще се наименува твоето потомство“, като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, – отгдето по един начин на възкресение го и получи назад.

Авраам по време на изпита разсъждаваше не колко е лош Бог и колко много иска от него а това, че Бог е всемогъщ и може да възкресява от мъртвите. Вярата му беше не в сина му Исаак, а в Бога. Това е промяна на мисленето в полза на вярата.

Нека да си спомним и за Йосиф сина на Яков, който прекара 14 г. в затвора без да роптае срещу Бог който му каза, че един ден ще управлява. Без да направи компромис нито за миг той прие незаслужената си съдба като знаеше, че това е изпит на вярата му. Един ден обаче седна на престола и стана втори след Фараон. Самият египетски народ го нарече «Спасител на века». Не е ли огромна наградата на вярата?

По късно вярата на пророците се изпитваше със гонения и преследване. Пророк Данаил беше хвърлен в рова на лъвовете. Но Бог изпрати ангела си за да затвори устите на лъвовете. Цялата нощ хищниците бяха кротки като агнета. Преди това трима млади хора бяха хвърлени в нежежена огнена пещ пак заради това че вярват в Бог а не в идолите. Всички те бяха избавени свръхестествено. Но, ще ви кажа и това. Те не поставяха условие на Бог за избавление. Те бяха готови на всичко. Чуйте какво казаха на царя: Дан. 3:17 – 18 Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме.

Ако продължим през човешката история винаги ще видим хора преминали изпита на вярата за слава на Бога. Такива бяха апостолите. Яков умря първи след обезглавяване, после убиха дякон Стефан после всички апостоли без Йоан. Едни биваха избавени други умираха за вярата си. Както пише:

Евр. 11;33-38 с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове, угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски. Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята. Tова са хората преминали изпита на вярата с отличен.

Съвременните хора искат всичко, веднага, и то с най-малко усилия. Живота с вяра няма нищо общо с това. След изпита винаги идва благословението. Всички живеещи с вяра гледат напред към бъдещето, към вечността. Може би си казваш: не е ли по-важно сега да съм добре! Живота ти човече е само един миг а вечността е без край. Имаш този живот за да се подготвиш за вечността. Не мисли че нещата се случват просто така. Всяка ситуация, всеки ден е от значение. Всяка стъпка на вяра е последвана от изпит и така човек става твърд и силен за да продължи напред. Вижте какво пише апостол Петър: 1Пет 1:6-7 В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, (ако е потребно), в разни изпитни, с цел: изпитването на вашата вяра, като е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос;

Всички споменати хора описани в Библията преминаха през тази земя оставяйки след себе си следа и най-вече пример как малкия човек, дори без да види Бог може да живее чрез вяра. Те бяха поставени в трудни ситуаций, неразбрани и преследвани, но нито за миг не се предадоха защото знаеха че ако искат да живеят и то истински трябва да вярват. Затова в Библията на няколко места пише : А праведният ще живее чрез вярата си. Но, на всичко идва края. Един ден вярата няма да ни трябва защото ще видим Бог и няма да има нужда да вярваме. Но докато сме на земята ние назидаваме духа си за да може да живеем за Исус чрез вяра.

Ти имаш частица от тази вяра в сърцето си. Бог е дал на всеки тази способност. Ап. Павел пише: Рим. 12:3 Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.

Думата всеки означава – всеки. Тука става въпрос за тебе. Но, за да започнеш живота с вяра трябва да предадеш всичко на Исус. Греха, желанията си, целия си живот. Той го взема за да ти го върне пълен с нов смисъл.

Ако си готов и наистина го искаш започни с молитва: ГОСПОДИ ИСУСЕ АЗ ИДВАМ ПРИ ТЕБЕ С ПОКАЯНИЕ МОЛЯ ТЕ ПРОСТИ ГРЕХОВЕТЕ МИ ЗНАЙНИ И НЕЗНАЙНИ. АЗ ВЯРВАМ ЧЕ ИСУС ЖИВЯ НА ЗЕМЯТА, УМРЯ ЗА МЕНЕ И БЕШЕ ПОГРЕБА. ВЯРВАМ ЧЕ ТОЙ ВЪЗКРЪСНА НА ТРЕТИЯ ДЕН. СЕГА С ВЯРА ПРИЕМАМ ИСУС ЗА МОЙ СПАСИТЕЛ. ОБЕЩАВАМ ДА ТЕ СЛЕДВАМ ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ДНИ НА ЖИВОТА СИ АМИН!

Ако си искрен и готов да продължиш своя живот с вяра, то Бог ще те пази, закриля и ще се грижи за тебе. И един ден ще видиш лицето Му за да прекараш Вечноста заедно с Него. Не забравяй три важни неща:

Първо – чети Библията всеки ден и размишлявай върху Словото на Бог, това е единствената храна за новият човек в тебе. Дори и да не разбираш всичко Божият Дух ще ти помогне.

Второ – моли се, не със заучени молитви но изливай сърцето си. Споделяй с небесния си Баща всичко което те вълнува и ще започнеш да чуваш гласа Му вътре в себе си.

Трето – намери си църква където да се поучаваш и растеш в познанието на Бога. Коя да бъде тази църква? Моли се и Бог ще ти я покаже!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.