Излез от пещерата!

Колко от нас са изпадали в „дълбока“ „тъмна“, „безизходна пещера“, „облечени в погребални дрехи“, „залостени с камък“, отписани, „замирисали на смърт“?! И край!!!

В евангелията четем историята на един любим приятел на Исус Христос – Лазар. Лазар беше брат на Марта и Мария.  Господ Исус Христос често се отбиваше в дома им.

Те слушаха словата Му, те бяха често в общение с Него, но един ден, ден, в който Той не беше там, не беше близо, нямаха сигурността на присъствието Му, Лазар се разболя и умря.

Когато Господ Исус дойде, Лазар беше мъртъв. Вече от четири дни лежеше в гроба. Земният ред беше потвърдил своята неумолима присъда. Тялото бе започнало да

се разлага, сълзите на близките му бяха изсъхнали в безнадеждност.

Колко от нас имаме такива моменти, в които Господ Исус сякаш е далеч, сякаш закъснява?! Колко от нас в такива моменти се разболяваме и дори умираме духовно?!

Лично аз бях там на същото място като Лазар. Лежах „мъртва“, безнадеждна, „обвита в погребални дрехи“, „носеща аромат на смърт“ и напълно приемащата състоянието си. Бях толкова наранена, отчаяна, бях толкова сигурна, че за мен няма шанс.

Преди да умра, дълго „боледувах“. Имах симптоми, но не им обръщах внимание. Заглушавах болката си с различни неща, както всеки от вас, който е минал през това. Докато един ден спря да боли. Спрях да усещам нужда от изцеление. Аз дори не осъзнавах, че бях мъртва. Не знам колко време съм лежала в тази пещера на болка, обида, разочарование, скръб.

Господ Исус го нямаше, беше зает с другите, по-важните от мен хора. Така си мислех.

Аз бях загубила в тежка операция първото и единствено бебе, което беше моя мечта. Скръбта беше обвила сърцето ми, точно както савана – тялото на Лазар. Всичко около мен крещеше, че това е моят край. Естествените закони бяха залостили изхода към живота, точно като камъкът пред гроба на Лазар.

Теб какво те е „убило“? Какво е това нещо, което така силно те е наранило че „лежиш в тъмната пещера“?

Може би си мислиш, че за теб няма шанс, „миризмата се е разнесла „и вече си приел своята смърт“. Но дори земните закони да са се изказали вече за теб, както се бяха изказали за Лазар и за мен, има небесни закони, които са много по-силни!

Според тези небесни закони е нужен само един повик, от един единствен глас – гласът на Исус! Този глас предизвиква обрати. Този глас ме повика по име и ми заповяда да живея, същият този ,който повика и Лазар!

Глас, който предизвиква сблъсък между естественото и свръхестественото. Това е гласът, който преобръща представите ни за нормално, който дава надежда дори в най-безнадеждната ситуация.

Питам се: Щом е способен да възкреси мъртъв и погребан от 4 дни човек, започнал да се разлага, има ли нещо, което може да ограничи силата и любовта на този глас?!

Щом е способен да извади мен от дълбоките ями на болката и неосъществените ми мечти, какво може да го спре да стори същото за теб?!

НИЩО!

Снимка: "Избраните", сезон 4