Имаш ли масло?

В Матей 25:1-13 четем  притча, която Исус разказва не на множеството или на фарисеите, а на Своите ученици . Тази притча звучи много сериозно. Исус говори за последното време и за Своето второ пришествие. Мисля, че ако тогава, преди повече от 2000 години, темата е била актуална и значима, колко повече за нас  като църква днес?! Разказвайки за тези последни дни, Господ Исус казва, че в църквата ще има две различни категории хора. И това звучи наистина много сериозно, защото половината от тези девици, олицетворяващи църквата, са разумни, а другата половина, Исус не ги познава. Фактът, че са девици и са получили светилници, не ги ползва, ако нямат масло. 

Това, което отличава разумните от неразумните девици не е, че едните са  по-праведни, нито че другите са по-грешни, единствената разлика между тях е маслото! Неслучайно, това са едни от последните поучения на Господ Исус преди да бъде заловен. Той е счел, че е от изключителна важност и сериозност да каже на бъдещата църква, че ако няма масло, Той няма да я приеме. 

И така, виждаме десет чисти и достойни момичета, избрани да получат безвъзмездно по един светилник. Светилник, пълен с масло и огън, който да осветява пътя им.  Едните обаче  не просто чакат, а виждайки, че маслото им намалява, вземат допълнително със себе си. 

Как тълкувам днес аз тази картина? Виждам как ние, вярващите, сме получили тези безплатни светилници по благодат, приели сме дара на вечния живот. Някои от нас обаче остават в тази благодат и горят до едно време,  но постепенно това първоначално подарено масло изгаря и самите ние “прегаряме." Тези вярващи карат по благодат. Те са онлайн вярващи или такива, идващи в неделя на църква и това  е всичко. Влизаме ли  ние понякога в тези рутинни действия, без да усещаме как „прегаряме"?!

Караме ли понякога по заучените пътеки? Без масло Исус не те познава! Без масло гориш до един момент и след това угасваш. Може да си светил доста време, но ако не доливаш, накрая изгаряш. Исус е предупредил църквата Си в последните дни да взема допълнително масло за светилника си, да не лежи на стари познанства за Него, на стари чудеса, да не влиза в рутината. Копнеем ли за Божието помазание в живота си? Дали това е наш приоритет и мечта?!

Когато Елисей беше призован за следващия пророк на Израел, той започна своето служение като слуга на Илия. Поливаше на ръцете му, гледаше чудесата, които Бог прави чрез него, виждаше помазанието върху него и в сърцето му се раждаше мечта за това помазание. И когато дойде моменът на живота му, когато Илия го попита преди да бъде грабнат, какво иска от него да му стори, той не се поколеба, а каза: "Искам двойна мяра от духа ти". Елисей беше разбрал, че най-ценното нещо е маслото. Беше разбрал, че благодарение на маслото Илия беше това, което беше. И той поиска помазание с двойна мяра.

Копнеем ли повече от всичко друго  за Божието помазание в живота си? Копнеем ли да бъдем винаги пълни с масло и да светим? Готови ли сме да минем по пътя на Елисей?! Готови ли сме и  ние да изгорим земното си наследство, моста назад и да се посветим на слугуване. Помазанието идва през смирението. Затова в Библията навсякъде по-големият помазва по-малкия. Ако искаш да бъдеш помазан, трябва да приемеш да си под някого. Помазанието минава през смирението.

Ако днес се чувстваш прегорял и усещаш , че маслото ти свършва, върни и се си вземи допълнително! И ако се питаш как и къде,  вижте Исая 55:1–2:

О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; И вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте; Да! дойдете, купете вино и мляко, Без пари и без плата. Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, и трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, и душата ви ще се наслаждава с най-доброто.

Виното в Стария завет е праобраз на помазанието, а млякото – на обещанието. Ако досега си плащал с времето, парите и живота си и си инвестирал в празни неща, време е да спреш и да отидеш да си купуш, но без пари от истинските богатства.

Моля се днес за особено помазание и откровение за това, което Бог иска да ни каже и вярвам, че Светият Дух ще ни го разкрие в пълнота.

Ако ти си девица – чиста в кръвта на Исус, даден ти  е светилник,  огън и масло за вечен живот. Ако вършиш добри дела, пазиш себе си чист от греха, подобаващо за една девица, но не тичаш при нозете на Исус всеки ден, не търсиш близост с Него, тези действия не те ползват. Ако вършиш благодеяния, но чакаш одобрение от човеци, това не те ползва. Нямаш масло, ако пееш хваление, но не е от сърцето ти, това не те ползва! Нямаш масло, ако дори служиш на Бога, но  си издигнал служението си преди Него, това пак не те позлва – нямаш масло!

Преди всичко, Бог иска да черпим от Него. Защото ако правим всичко това, без масло, ние се превръщаме в една несмазвана отдавна врата. Знаете какъв звук издава. Тя продължава да е врата и продължава да изпълнява функцията на врата, но доста скърца. Ако служим или идваме на църква, но целият ни живот минава в мърморене  и оплакване, то ние определено нямаме масло. Ако постоянно критикуваме  –  нямаме масло. Когато живеем за Бога и сме пълни с помазание, нещата вървят леко, правим ги без много човешки усилия и от нас не излиза „скърцане". 

Ако днес осъзнаваш, че скърцаш, отиде при Господ Исус Христос и ГО помоли да те смаже с масло!

Исус ни дава чудесен пример как желанието да угодиш на Бога по твоя начин може да те отдели от Него. Добре позната история четем в Лука 10:38 – 42. Марта искаше да  послужи, да нахрани Господ Исус Христос, и слугуваше, но го правеше с ропот. Тя очевидно не осъзнаваше важността на Христовите думи и умът ѝ беше зает с желанието да се представи добре пред Исус, като домакиня.  Мария избра добрия дял, стоеше в нозете Му и слушаше словото Му. Няма как да искаме да дадем на хората и света около нас нещо, което ние самите нямаме. Ако не можем да осветим собствения си път към спасението, как ще изпълним заповедта да бъдем сол и светлина за този свят?

Неслучайно Исус ни остави само 2 заповеди и в основата и на двете е любовта. Защото самата любов изпълнява целия закон. И всичко, което правим в живота ни без любов(масло), не ще бъде прието пред Бога. 

Поглеждайки следващите страници на същата книга Матей, виждаме че следва притчата за талантите. Отново Исус говори за последното време и за завръщането на Господаря. Отново имаме безплатни, безвъзмезно подарени таланти, благодатта на Господа и отново, този който остана само с един талант и го зарови в земята, беше хвърлен в тъмница. С други думи, имаме една част, която ни е подарена, но ако не черпим постоянно от източника, ако не разпалваме, ако не доливаме масло, Господ Исус Христос няма да  ни познава…

В последната притча според Матей, която Исус разказва на учениците. е почти идентична на тази с девиците. Тя говори за овцете и козите (Матей 25:31–46). Тук отново виждаме две категории хора в църквата. Едните вземат от благодатта на Бога, черпят помазание от Него всеки ден, хранят гладните, посещават затворниците и обличат бедните. Те дори не знаят, че го правят за Бога и затова питат кога са го направили? Разбирате ли­? Те са го правили с любов и са го забравили!

Когато имаш масло, благодеянията, които правиш, ще са твое ежедневие и ти дори няма да ги помниш. 

Другите (наречени "кози"), не са го правили, защото не са имали това помазание.  Те са живели, вглъбени във всичко друго, но не  и в любовта. С други думи, дарбите и служението ти могат да изместят фокуса ти. Както в притчата за добрия самарянин. Ако на пътя е легнал човек в нужда, а ти нямаш масло, ще си продължиш, без да му п;омогнеш. Може дори да отиваш на църква или на служение някъде показно и да подминеш Исус в лицето на падналия. Но ако имаш масло, ти ще видиш нуждата и ще действаш воден от любовта. 

Вярвам, че е нужно да тичаме при източника всеки ден. Никой не знае деня и часа, но какви по-ясни насоки може да ни даде Исус относно нашето бдене, от тези притчи?! Съвсем ясно ни казва, че нашето бдене не е стоенето ни отпред или идването в неделя на църква – да това е нужно, но то е  следствие от търсенето на Бога. Нашето бдене е нашата ежедневна близост с Него.

След тази притча, Самият Исус е помазан от една грешница. Аз често говоря за тази история и много я обичам. Ако по някаква причина изчезне цялата ми Библия, но имам право на една страница, с която да разкажа за Исус, мисля че би била тази. Сякаш всичко, което Бог иска и и това, което не иска от нас, е описано с тази история. Виждаме как обилните сълзи на една блудница в нозете на Исус бяха за Него много по-ценни от показната трапеза на фарисея. Тази жена обливаше нозете на Исус със сълзи и миро и всъщност така пълнеше собствения си светилник. Близостта с Исус те пълни с масло!

Призовавам ви днес, където и да се намирате и колкото и да сте заети с „духовни задачи", проверете светилниците си! И ако осъзнавате, че изгасват, идете при нозете на Господ Исус Христос и си вземете масло. Безплатно е!