Христос в историята

0

Предишната част на статията можете да си припомните тук.

 

Ако запитаме къде във Витлеем се е родил Исус, трябва да обърнем внимание на няколко неща. Според Матей 2:11 мъдреците са намерили Исус в ясла в някакво по-късно време и вероятн…

Христос в историята

Христос в историята

Христос в историята Предишната част на статията можете да си припомните тук.   Ако запитаме къде във Витлеем се е родил Исус, трябва да обърнем внимание на няколко неща. Според Матей 2:11 мъдреците са намерили Исус в ясла в някакво по-късно време и вероятно на място, различно от това, където Той се е родил. Стихът в Лука 2:7 трябва да бъде разбиран в по-широкия контекст на 2:4-7, което не изисква Мария да е родила веднага или дори скоро, след като тя и Йосиф са пристигнали във Витлеем. Обратно, текстът казва, че „докато бяха там” Мария е започнала да ражда. Така познатият образ на Йосиф и Мария, които пристигат във Витлеем и не са в състояние да намерят място, където да останат през нощта, вероятно не е добре подкрепен от въпросния текст.   По-нататък, думата katalyma в Лука 2:7 може да означава „стая за гости, къща, хан.” Съмнително е, че във Витлеем е имало хан по времето на Исус, понеже той не се намира на никой от важните пътища, където последните, особено римските, са били изграждани (така напр. е имало хан близо до Ерихон, важен кръстопът както на трафика от север на юг, така и на изток запад – ср. Лука 10:33-34). Освен това, когато Лука говори за търговки странноприемници, той използва друга дума pandocheion (10:34). Когато използва думата katalyma в своето евангелие, Лука явно има предвид стая за гости (ср. Лука 22:11; 1 Самуил 1:18 –LXX). Забележете също, че ранните сирийски и арабки преводи на Новия завет никога не превеждат katalyma като „гостилница.”   Преводът „стая за гости” вместо „къща” има смисъл особено когато знаем, че повечето къщи от Близкия изток по това време, са имали ясли вътре, в дъното на къщата, а не в отделна постройка. Животните са спели в едно голямо свързано помещение, което е било така разделено, че последните да са или зад ли под основното жилищно пространство. В този случай можем да предположим, че Йосиф и Мария са отседнали в къща на свои роднини или приятели и понеже стаята за гости е била заета поради преброяването (забележете определителния член: нямаше място в стаята за гости), те са били настанени във или близо до мястото, където животните са били държани, а бебето е било положено в каменна ясла. Това означава, че голяма част от подробностите, заобикалящи историята, нямат основание в текста и особено идеята, че Мария и Йосиф са били изгонени от цивилизованите жилища и са намерили временен подслон в плевня.   Трябва да се занимаем с още няколко аспекта от историята за раждането и детството на Исус от една историческа гледна точка. Необходимо е да отхвърлим виждането, че историите в Матей 1-2 и Лука 1-2 са по някакъв начин различни от останалите истории в евангелията. На практика в тях откриваме същата смесица от обикновено и свръхестествено, която виждаме навсякъде в евангелията и историите са разказани в същата богословска перспектива. Подобно на историите за смъртта Му, историите за раждането на Исус, особено тези в Матей, са изпълнени с цитати от писанията именно понеже последните са част от историята, която има най-голяма нужда от оправдание и обяснение. Древните евреи не са търсели Месия, чудодейно роден от девица.   Трябва да помним, че описанията на раждането от Матей и Лука споделят някои определени фундаментални представи, които включват годежа на Мария и Йосиф и девственото зачатие, давидовия произход на Йосиф, раждането във Витлеем по време на управлението на Ирод, откриването от ангел на името Исус и отглеждането на Исус в Назарет. Това е факт, въпреки че по-голямата част от богословските материали не са общи и за двете описания.   Нека да разгледаме историята за девственото зачатие от историческа гледна точка. Важно е да обърнем внимание на цитата от Исая 7:14 в Матей 1:23. Предхристиянското тълкуване на този текст от евреите изглежда е било свързвано с изпълнението му по времето на Езекия, синът и наследника на Ахаз. Няма доказателства, че ранните евреи са виждали в него пророчество за девствено зачатие. За това има добра причина. Еврейската дума almah, използвана в Исая 7:14, означава млада жена на възраст за женене. Идеята за нейната девственост вероятно е имлицитно включена, но almah не е технически термин за девица, нито пък се фокусира изключително върху тази характеристика. До подобен термин се приближава еврейската дума bethulah. По-нататък думата almah в Стария завет никога не се употребява за омъжена жена, но винаги се свързва с жена. достигнала сексуална зрялост.   Няма старозаветни текстове, където almah несъмнено означава жена, която е сексуално активна, макар че това е възможно за Песен на Песните 6:8. Можем сигурно да заключим, че almah обичайно, има предвид девица и това обяснява защо Септуагинтът (LXX) превежда думата с partenos. Все пак отбележете, че в Битие 34:3 на LXX, Дина е наречена apartenos дори след като е била съблазнена от Сихем, макар че след изнасилването тя е наричана просто paidiske. Това, което можем да кажем на основата на тези лингвистични доказателства, е, че не е вероятно Матей да е извлякъл идеята за девствено зачатие на основата на размишленията си върху пророчеството на Исая, без значение дали те са безирани на еврейския или на гръцкия текст. Думите „Девица ще зачене и ще роди син” за евреите не са означавали нищо повече от това, че жена, която преди това не е имала сексуална връзка, е имала такава и като резултат е забременяла. Изглежда идеята за девственото зачатие вече е присъствала, преди Матей да я свърже с този текст от Исая, както и в независимото ѝ споменаване в Лука, без потвърждение чрез подобен текст.   Един често срещан аргумент казва, че историята за раждането на Исус е просто вариант на митове от гръко-римския свят, като например историите за Август. Все пак истината е, че никоя от езическите истории не говори за девствено зачатие, което би довело до обвинението, че детето е незаконно. Езическите истории обикновено са свързани с някакъв вид действия на hieros gamos – божествени същества, слезли на земята под образа на хора, влизащи в сексуални отношения с човешки жени. Но не това казват Матей и Лука в случая с Мария, която е заченала чудодейно, без каквато и да е сексуална връзка и без помощта на мъжки образ, бил той божествен или някакъв друг. Описанието на Лука говори за Светия Дух, осеняващ Мария, което може да означава Божията закрила (ср. Лука 9:34) и със сигурност извършване на нещо чудно от Бога. Това, което никое от двете евангелия не казва, е някаква форма на сексуална връзка, не на последно място, понеже Светият Дух никога не е представян като мъжки образ, божествен или някакъв друг, или дори като приемащ човешка форма. По-нататък от еврейските истории за детството на Мойсей или на някой друг, няма никакво доказателство, че идеята за девствено зачатие им е била позната и, както вече споменах, еврейските месиански очаквания не са били свързани с подобно събитие.   Следва продължение...     Превод: Радостин Марчев  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.