Християнството и любимците на вярващите

Християнството и любимците на вярващите
Ние, съвременните християни, сме възкресили нещо от древната езическа алтернатива в нашата страст към героите и героините на спорта, популярната музика и други подобни атракции.

 

Очакваме от тях да изпълняват ролята на „знаменитости“, които са едновременно свръхчовеци в някои отношения и повече или по-малко подчовеци в други (в недисциплинираната им употреба на наркотици, алкохол, бързи коли и секс).

 

Всъщност те отразяват един образ, който е добре познат на изучаващите класическия свят.

 

Боговете и богините на древна Гърция и Рим са били могъщи, ослепителни, капризни, разпуснати и необичайно полезни за хората, които са харесвали, но опасни за тези, които не са харесвали.

 

И когато в една уж „християнска“ култура, която е забравила корените си, каквато е нашата, проповедниците и учителите на евангелието се третират по същия начин като другите „знаменитости“, тяхното вече обичайно изпадане в немилост, обикновено поради финансови или сексуални прегрешения, е просто знак, че през цялото време те са били в дълбоко противоречие с основното послание.

 

Това важи в еднаква степен както за телевизионния евангелист, който е присвоил милиони църковни средства, така и за енорийския свещеник, който е извършил сексуално насилие над деца.

 

Тези хора са се радвали на специален статут в своите общности, който ги е подтикнал към един вид човечност, отразяваща не щедрата и себеотдаваща се любов на Бога създател, а самовъзхваляващата и самозадоволяваща се похот на езическите богове и богини. 

 

Превод: Радостин Марчев

 

(Н Т Райт, "След като повярваш")

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.