14 Март / ПСАЛМИ
прочит за деня: Псалми 30-32 глава ПАРТИ Как се отпразнува нова къща? Разбира се, с голямо празненство, много гости, хубава храна и радостна музика! Така домакините споделят радостта от благословението си с близки и познати. Преди време, когато подредихме новия си дом, двамата със съпруга ми искахме да го споделим с всичките си скъпи хора…
14 Март / ПСАЛМИ
прочит за деня: Псалми 30-32
глава
ПАРТИ
Как се отпразнува
нова къща? Разбира се, с голямо празненство, много гости, хубава храна и
радостна музика! Така домакините споделят радостта от благословението си с
близки и познати. Преди време, когато подредихме новия си дом, двамата със
съпруга ми искахме да го споделим с всичките си скъпи хора – канехме гости по
два пъти в седмицата, за да наваксаме времето на „бездомие”…
Нещо подобно прави и цар Давид, въпреки, че мащабите на неговото тържество многократно надхвърлят днешните ни представи за „парти”. Стотиците му, може би хиляди, гости стоят в градината му и очакват неговата поява. И когато домакинът, царят, излиза пред всички да ги поздрави, вместо да държи реч, той запява песен (Псалм 30). Всички познават Давид и знаят, че той обича да хвали Бога. Очакват песен на възхвала и благодарност – обичайното за едно тържество. Но са изненадани. Като мен. Попивам думите му и сякаш съм там, на партито…
Давид започва да пее
за неща, за които не сме чели на друго място в Библията – за тежкото си
боледуване, близо до смърт; за отговорената от Бога молитва и за урока, който е
получил от преживяното:
„Бях постигнал
всичко. Казвах си, че щом Бог ме е поставил нависоко, няма да се поклатя
никога! Нищо не можеше да ме спре, защото се чувствах любимец на Господа! Но тогава
Той сякаш погледна на другата страна и аз изпаднах в паника, депресирах се,
направо се разпаднах! Въпреки това, извиках към Него: Послушай ме, Господи,
смили се над мене! За какво да живея, ако не мога да Те хваля?! Нима хората ще вярват
на псалмите ми, ако целият съм в „прах и пепел”?! Каква полза от живота ми
тогава?! И Бог ме послуша, и превърна тъгата ми в ликуване; отне облеклото на скръбта
ми и ме обгърна с одежди на веселие. Цял живот няма да ми стигне, за да Му благодаря
за това! И днес искам да ви кажа: Не бойте се! Гневът Му е само за миг, а
благоволението Му – за цял живот. Дори вечер да заспите със сълзи, на сутринта Той
ще ви събуди с радост. Неговата милост към нас е безкрайна! Затова и моят избор
е: довека да Го хваля!”
Тръгвам си от партито с нова песен в сърцето: „Няма да се боя, Господи, а довека ще Те хваля!”
Даниела Енчева
