14 Март / ПСАЛМИ

прочит за деня: Псалми 30-32 глава ПАРТИ Как се отпразнува нова къща? Разбира се, с голямо празненство, много гости, хубава храна и радостна музика! Така домакините споделят радостта от благословението си с близки и познати. Преди време, когато подредихме новия си дом, двамата със съпруга ми искахме да го споделим с всичките си скъпи хора…

14 Март / ПСАЛМИ

14 Март / ПСАЛМИ

прочит за деня: Псалми 30-32 глава ПАРТИ Как се отпразнува нова къща? Разбира се, с голямо празненство, много гости, хубава храна и радостна музика! Така домакините споделят радостта от благословението си с близки и познати. Преди време, когато подредихме новия си дом, двамата със съпруга ми искахме да го споделим с всичките си скъпи хора – канехме гости по два пъти в седмицата, за да наваксаме времето на „бездомие”… Нещо подобно прави и цар Давид, въпреки, че мащабите на неговото тържество многократно надхвърлят днешните ни представи за „парти”. Стотиците му, може би хиляди, гости стоят в градината му и очакват неговата поява. И когато домакинът, царят, излиза пред всички да ги поздрави, вместо да държи реч, той запява песен (Псалм 30). Всички познават Давид и знаят, че той обича да хвали Бога. Очакват песен на възхвала и благодарност – обичайното за едно тържество. Но са изненадани. Като мен. Попивам думите му и сякаш съм там, на партито… Давид започва да пее за неща, за които не сме чели на друго място в Библията – за тежкото си боледуване, близо до смърт; за отговорената от Бога молитва и за урока, който е получил от преживяното: „Бях постигнал всичко. Казвах си, че щом Бог ме е поставил нависоко, няма да се поклатя никога! Нищо не можеше да ме спре, защото се чувствах любимец на Господа! Но тогава Той сякаш погледна на другата страна и аз изпаднах в паника, депресирах се, направо се разпаднах! Въпреки това, извиках към Него: Послушай ме, Господи, смили се над мене! За какво да живея, ако не мога да Те хваля?! Нима хората ще вярват на псалмите ми, ако целият съм в „прах и пепел”?! Каква полза от живота ми тогава?! И Бог ме послуша, и превърна тъгата ми в ликуване; отне облеклото на скръбта ми и ме обгърна с одежди на веселие. Цял живот няма да ми стигне, за да Му благодаря за това! И днес искам да ви кажа: Не бойте се! Гневът Му е само за миг, а благоволението Му – за цял живот. Дори вечер да заспите със сълзи, на сутринта Той ще ви събуди с радост. Неговата милост към нас е безкрайна! Затова и моят избор е: довека да Го хваля!” Тръгвам си от партито с нова песен в сърцето: „Няма да се боя, Господи, а довека ще Те хваля!”

Даниела Енчева