Християнството и езикът, който използваме

Често пъти ние, българите се самоопределяме като „безбожен народ“, твърде малко свързан с християнството. И наистина изглежда вярата е твърде далеч от масовата култура и съзнание, битува повече на ниво ритуал, отколкото осъзнатост и практикувана духовност.

Има обаче една сфера в народностното ни съзнание, където вярата е оставила доста следи, че нещата не винаги са стояли по този начин. И това е езикът, който използваме. Макар и неосъзнато, в него присъстват изобилие от библейски цитати. От известно време имам желание да направя нещо като поредица, която да свърже фразите, с които смe свикнали с техния реален първоизточник. Както и да кажем няколко думи за смисъла им – в който ги използваме и в оригиналния източник.

Популярна фраза:

„Който вади нож от нож умира.“

Библейски оригинал:

Матей 26:52 

„Всички, които захващат меч, от меч ще загинат.“

Думите на Исус са казани сред най-драматичните събития в Евангелието. При залавянето Му в Гетсиманската градина, Петър се хвърля да го защитава и наранява ухото на водача на отряда, изпратен да Го арестува. С тези думи Господ възпира съпротивата и спасява живота на учениците си.

Сами по себе си думите биха могли да бъдат приемани като призив за тотално въздържане от насилие и непротивене на злото. В контекста на историята обаче има явен смисъл на разграничаване на учениците на Исус от пътя по който поема юдейският народ, отхвърляйки своя Месия. В рамките на около 3 – 4 десетилетия след тези събития, избухва Юдейската война и Римската имерия нанася съкрушително поражение на еврейския народ, разрушавайки завинаги храма, превръщайки Ерусалим в запустяло място и разселвайки юдеите от техните земи. 

Обратно на очакванията, Месията не повежда въоръжена борба за възстановяване и надмощие на „юдейския свят“. Исус жестоко се конфронтира с национално-религиозния елит на юдеите и твърди, че изобщо не познават Бога. Така с тези думи, Той заповядва на учениците Си да отстъпят от пътя на налагането на Божието царство чрез принуда и насилие. Не на последно място, този епизод силно контрастира с представата за „страхливия Петър“. Човек, който скача срещу взвод войници е всичко друго, но не и страхлив. Арестуването на Месия, издевателствата над Него и влаченето на Исус по съдилища объркват силно Петър и го докарват до безпомощност. Така се стига и до момента на трикратното отричане.

В нашата култура изразът носи посланието, че който намисля и задейства зло няма да остане ненаказан. Това е проява и на надеждата, че над света има Съдия, Който в крайна сметка ще донесе справедливост. По един парадоксален начин, но справедливостта за самите нас идва, като Исус заплаща за нашите грехове със собствените Си страдания и смърт. Това носи едно по-дълбоко послание, свързавайки двете фрази от колективното ни национално съзнание и евангелския текст.

Сякаш всички сме изправени пред избор – дали ще приемем, че Христос е заплатил за злото в живота ни и това ще ни предизвика и промени дълбоко или ще изберем да заплатим самите ние.

Следва продължение…