Холандия и еманципацията

За правителството на Холандия целите за еманципация не са само за народа на Холандия, но и за света. Ясно е, че дневният ред е идеологически мотивиран. Не става въпрос само за равенството между мъжете и жените, но има отношение и към гей еманципацията в Европа и по света. И е открито срещу "консервативни контрасили".

„Холандия е част от свободен Европейски съюз с отворени граници. В резултат на това националните амбиции за равенство между половете и равни права за ЛГБТ лицата трябва да бъдат отразени и в – спазването на – твърди, ясни и амбициозни европейски и международни споразумения относно тези човешки права." Това пише отговорният министър по въпросите на еманципацията Робърт Дайкграаф в статията „Еманципацията: задача за всички нас“.

За да постигне тази цел, кабинетът прилага, наред с другото, това, което е известно като феминистка външна политика (FBB). Министърът на външните работи Бруинс Слот (Християндемократически CDA) и колегата Лийзе Шрайнемахер за външна търговия и сътрудничество за развитие (Liberal VVD) поемат водеща роля в това. Министърът на еманципацията Дайкграаф гледа през раменете им.

В своя меморандум за еманципация Дайкграаф обяснява подробно какво включва FBB. „Това означава, че Министерството на външните работи обръща още повече внимание на равенството в общ смисъл, в частност на равенството между половете, включително ЛГБТ, във всички сфери на външната политика.

В писмо, изпратено до Камарата на представителите преди година, министрите разясняват феминистката външна политика. Под FBB правителството предприема стъпки за противодействие на насилието срещу жени, включително домашното насилие и убийствата на честта. Обръща се внимание и на жените, които са непропорционално жертви на сексуално насилие в зони на бедствия и конфликти. Това са въпроси, по които има широко политическо съгласие.

Но правителството също използва политиката, за да разпространи холандската програма за еманципация към останалия свят. Едно от първите неща, които министрите посочват в писмото, е, че 1,2 милиарда жени "нямат достъп до аборт".

Правото на аборт и достъпът до контрацепция попада в рамките на „сексуалното и репродуктивно здраве и права“ (СРЗП). Според министър Шрайнемахер те са „съществени за устойчивото развитие поради връзката им с равенството между половете и благосъстоянието на жените, тяхното въздействие върху здравето на майките, новородените, децата и юношите“.

Министърът заяви: „СРЗП са човешки права. Правото на най-високия достижим стандарт на здравеопазване включва равенство между половете в здравеопазването и сексуалното и репродуктивното здраве. Същността на репродуктивните права е свободата на избор. Правата на човека са универсални, което означава, че свободата от дискриминация и насилието се отнася за всички, независимо от пола или сексуалната ориентация."

Xоландският всекидневник Reformatorisch Dagblad разкри, че Холандия е платила средно над 250 000 така наречени услуги за аборт в бедните страни през последните пет години. Това включва аборти, предотвратяване на аборти и грижа за майката и детето. Повече от половин милиард евро бяха включени в това през 2022 г. Това е четири пъти повече, отколкото сътрудничеството за развитие отделя за образование.

Задълженията за полагане на грижи и друга неплатена (домашна) работа „по целия свят падат главно върху плещите на жените, като по този начин възпрепятстват равните възможности на пазара на труда, равното финансово и икономическо положение или натрупването на богатство ".

Тази феминистка външна политика идва с голяма сума пари. С бюджет от 510 милиона евро (2021-2025), така нареченият холандски фонд SDG5 е един от най-големите фондове в света в областта на правата на жените и равенството между половете.

Въпреки че името феминистка външна политика не го подсказва, за правителството тя включва и еманципацията на всички нехетеросексуални лица. Във вестниците еманципацията на жените и еманципацията на ЛГБТ общността често се споменават в едно и също изречение.

CNE NEWS