Ходещи мъртъвци

„Крадените води са сладки, и хляб, който се яде скришом, е вкусен, но той не знае, че мъртвите са там, и че гостите ѝ са в дълбочините на ада.”

                                                                  (Притчи 9:17-18)

Книгата „Притчи” ни казва, че правдата носи живот, а нечестието води към смърт. Това може да бъде вярно съвсем буквално. Множество от типовете взаимоотношения в книгата Притчи –  около брак, работа, благоразумие, себеконтрол – са свързани с по-дълъг живот.

„Слушай, сине мой, и приеми думите ми, и годините на живота ти ще се умножат” (Притчи 4:10). Въпреки това обичайно „живот” и „смърт” се отнасят не за продължителността, а за качеството на живота. Понякога да „живееш” означава да притежаваш любящи взаимоотношения. В Притчи 15:27 четем за психологическо състояние, изразявано чрез „сърдечен мир” (14:30). А понякога то означава духовен живот, който се изразява във взаимоотношения с Бога (Притчи 21:21).

По този начин да пропуснеш добрия живот означава да влезеш в земята на смъртта още преди физическият ти живот да е приключил. Да живееш живот, отделен от Бога, в растяща духовна слепота, слабост и закоравялост, означава да се превърнеш в духовен труп. Гостите на Глупостта живеят в „дълбините на ада”. Затова трябва да избереш живота (Второзаконие 30:19).

Схванал ли си истински, че притежаването на библейска мъдрост е въпрос на живот и смърт?

Молитва:

Отче, преди да поставя вярата си в Исус Христос аз бях външно жив, но вътрешно мъртъв в греха (Ефесяни 2:1). Сега, макар физически да отслабвам, вътрешно аз ставам все по-жив (2 Коринтяни 4:16). Трябва да си напомням какво са истинският живот и истинската смърт, особено когато се изправям пред неизбежните предзивикателства на болест, нараняване и напредваща възраст. Амин.

Превод: Радостин Марчев