Ханука – Празник на светлините

Ханука e Празникът на светлините, свързан с освещаването на храма, след като Юда Макавей, син на първия водач на въстанието срещу Селевкидското царство – Мататия, прогонва окупаторите от Ерусалим. Храмът е намерен запустен и осквернен, юдеите унищож…

Ханука – Празник на светлините

Ханука – Празник на светлините

Ханука – Празник на светлините Ханука e Празникът на светлините, свързан с освещаването на храма, след като Юда Макавей, син на първия водач на въстанието срещу Селевкидското царство - Мататия, прогонва окупаторите от Ерусалим. Храмът е намерен запустен и осквернен, юдеите унищожават стария жертвеник, на който окупаторите са извършвали пародийни жертвоприношения и изграждат нов, почистват и ремонтират храма, приготвят нови съдове за богослужение. След като всичко това е извършено, е възстановено принасянето на жертви като символично е избран същият ден, в който години преди това окупаторите оскверняват храма. Принасянето на жертвите и празненствата продължават осем дни, с което функционирането на храма е възстановено. Именно тогава е разпоредено празнуването на този празник в памет на описаните събития и тази традиция се спазва от еврейския народ и до наши дни. Интересното е, че до тоталната окупация на Ерусалим и оскверняването на храма се стига след като враждуващи партии на храмовите свещеници въвличат владетеля Антиох IV в борбата между тях. След като известно време арбитрира борбата им за власт срещу подкупи, царят се чувства предаден и оскърбен от свещениците и предприема необичайни действия за разправа с юдейската религия (167 г. пр. Хр.). Храмът е разграбен и осквернен с принасяне на пародийни жертви, хиляди свещеници и жители на Ерусалим са избити и се предприемат фанатични действия за изкореняване на юдейската религия като забрана на обрязването. В този смисъл Антиох IV се превръща в прототип на анти юдейския бяс, който впоследствие периодично намира проявления в човешката история, но и изобщо на тоталната власт, която се конкурира и воюва срещу поклонението на Небесния Бог. Другата история покрай Празника на светлините, която си струва да отбележим, е немощта на юдеите да организират своя държава. Династията на Хасмонеите – линията на Мататия и Юда Макавей , изпада в ужасяващи междуособици и вътрешна борба за власт. Страната постоянно се намира в различни форми на зависимост от силните империи на деня – първо Селевкидите, а после и Рим. Самите управители от Династията на хасмонеите осъзнават своята ограниченост и никога не претендират, че възстановяват Израелското царство, като се наричат „наси“, което в превод от иврит означава нещо като принц. Управлението на хасмонеите е унищожено окончателно от Ирод Велики, който е едомец по произход. Именно в края на управлението на Ирод Велики е роден Исус във Витлеем, Който се явява пряк наследник на Давидовата династия. Празникът на светлините присъства в Евангелието на Йоан, където в 10:22 виждаме Исус да ходи в Соломоновия притвор – пристройка на външните стени на двора на храма. Там се стига до една от най-тежките конфронтации на Исус с юдеите. Изглежда те проявяват искрен интерес дали Исус е Помазаникът (Христос, Месия), т.е. наследникът на Давид, който ще възстанови Царството. Отговорът на Исус ги вбесява, защото Той без да отрича, че е този за когото питат, надгражда въпроса им с твърденията, че дава вечен живот на тези, които вярват в Него и че Той и Отец „сме едно“. Юдеите в отговор, започват да събират камъни, а Исус в крайна сметка успява да се измъкне и оттегли от Ерусалим. Днес Празникът на светлините е известен с историята за маслото, което принципно било достатъчно за един ден, но чудодейно стигнало за осем, докато бъде осветено ново масло за светилниците. Тази история не присъства в изходящия извор за събитията от възстановяването на храма – 1 Макавейска книга, 4 глава, нито в Юдейските древности и Юдейската война на Йосиф Флавий, писани 1 век сл. Хр. Не присъства дори в равинския сборник Мишна, писан 2 век след Хр., а се появява в значително по-късния сборник Талмуд, 5 век сл. Хр. Така съвсем очевидно историята е измислица, имаща за цел да покаже епохата на Втория храм като Божествено осветена, вместо като време на лутане и безпътица, каквато Евангелията и Юдейската война на Йосиф Флавий ни я показват. Иска ми се да завърша този кратък разказ с думите на Давидовия наследник, Помазаникът, Месия на еврейския народ и Христос на всички народи, произнесени на празничния ден: Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. Аз и Отец едно сме. (Йоан 10:28-30)  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.