ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 6:25-34

ПРИТЕСНЕНИЕ и БЕЗПОКОЙСТВО…
Проповедта на планината – 14

„Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак Небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? И кой от вас може с грижи да прибави един лакът на ръста си? И за облекло защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове, как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, че дори Соломон във всичката си слава не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас, маловерци? И тъй, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (Защото всичко това търсят езичниците); понеже Небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. Затова не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня злото му.“ Мат.6:25-34

Безпокойството е един от най-безполезните и изтощителни навици, които можем да придобием. Когато му позволим да ни завладее, то се превръща в своеобразна „ледена пързалка“, по която тревогата ни се плъзга стремглаво към дъното на най-непродуктивните страхове. Така временната тревога лесно се превръща в постоянна емоционална напрегнатост, душевен смут, обърканост и дори депресия.

В Проповедта на планината Христос ни дава достатъчно духовни и логични основания да избегнем този капан, като ни приканва да приемем Неговата мъдрост:
„Не се безпокойте за живота си — какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си — какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?“

Човешкият живот се поддържа от няколко основни нужди — въздух, вода, храна и облекло. Именно около тях най-често възниква безпокойството. Без въздух можем да оцелеем минути, без вода — дни, без храна — седмици, а без подходящо облекло — в зависимост от условията.

Въпреки че Бог е осигурил въздух в изобилие, неговото замърсяване поражда реални тревоги. Икономическите кризи и инфлацията превръщат храната и облеклото в ежедневен проблем за много хора. Но дори онези, които живеят в изобилие, често изпитват напрежение — как се хранят, как се обличат, как поддържат тялото си. Тези неща се превръщат в мерило за успех, социален статус и принадлежност към определени моди. Така въпросите „какво ще ядем“, „какво ще пием“ и „какво ще облечем“ остават мощен източник на тревога за почти всички.

А Исус ясно ни казва да не се тревожим за нито едно от тези неща. Причината е проста: Бог е Този, Който ни е създал и ни е дал живот, и Той познава нуждите ни по-добре от самите нас. Ако Той ни е дал живота, ще ни даде и всичко необходимо, за да го поддържаме.

Христос ни напомня: „Погледнете небесните птици — те не сеят, нито жънат, нито събират в житници, и пак вашият Небесен Отец ги храни. А вие не сте ли много по-скъпи от тях?“

И добавя: „И кой от вас може с грижи да прибави един лакът към ръста си?“

С други думи — безпокойството не може да удължи живота ни дори с миг. Напротив, то често го съкращава и със сигурност не го прави по-лек или по-радостен.

Животът ни изцяло зависи от Бога. Както казва Псалм 139:16:
„Твоите очи видяха неоформеното ми тяло
и в Твоята книга бяха записани
всичките ми определени дни,
още преди да е съществувал и един от тях.“

Продължителността на живота ни е в Божиите ръце. Нашата част е да Му се доверим, че ще ни приеме при Себе Си в най-точния и най-благоприятния за вечния ни живот момент. Прекомерното безпокойство за храна, напитки и облекло е израз на недоверие към Бога и напомня за езически начин на мислене, защото „всичко това търсят езичниците“.

Важно е да осъзнаем и още нещо: прекалената грижа и обсебеност от тялото и начина ни на живот лесно могат да го превърнат в идол. Това не означава, че не трябва да се грижим за здравето си или да се стремим към разумен и балансиран живот. Но когато тялото стане център и смисъл на всичко, то неусетно заема мястото, което принадлежи единствено на Бога.