ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 6:19-24

Проповедта на планината – 13

„Недейте си събира съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където. Но събирайте си съкровища на небето, където ни молец, ни ръжда ги разяждат, и където крадци не подкопават, нито крадат; защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. И тъй, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината! Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не може да слугувате на Бога и на мамона.“ Мат.6:19-24

Дълго време съм мислел, че „мамон“ е собствено име — едва ли не малкото име на сатана или на някакъв силен, зъл и отвратителен демон. Оказва се обаче, че не става дума за личност, а за притежание. За имущество, за богатство, за съкровища, на които човек започва да разчита, да се опира и в които постепенно пренася надеждата си.

Мамонът не заповядва със заплахи — той привлича с обещания.
Не поробва със сила — а с удобство.
И колкото повече притежаваш, толкова по-незабележимо започваш да принадлежиш.

Можем ли да чуем в сърцето си благите, увещателни, но и пределно ясни думи на Христос:
„Никой не може да слугува на двама господари… Не можете да служите на Бога и на мамона.“

Исус не оставя място за компромис.
Той не казва: „Трудно е“, нито „рядко се получава“. Той казва: „Не можете.“
Ако сте решили да Го следвате и едновременно с това да трупате богатство като своя опора и сигурност — една от тези цели неизбежно ще се провали. Не може да служите на Бога и на собственото си богатство.

Апостол Павел потвърждава същата истина с болезнена яснота:
„А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което, като се стремяха някои, се отклониха от вярата и пронизаха себе си с много скърби.“
(1 Тимотей 6:9–10)

Още от най-ранна възраст човек започва да пази за себе си онова, което харесва и смята за ценно. Любопитно е, че първите думи, които едно дете напълно осъзнато употребява, не са „мама“, „татко“ или „баба“, а „мое“ и „дай“.

В началото новородените събират впечатления, емоции, думи и умения. Но много скоро погледът им се приковава към земното и материалното — и така човек е съсредоточен почти до самия край на земни си живот. Едва тогава осъзнава (често твърде късно), че нищо от това което е натрупал, не може да отнесе със себе си във вечността.
Затова Исус предупреждава учениците Си: „Недейте си събира съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където. Но събирайте си съкровища на небето, където ни молец, ни ръжда ги разяждат, и където крадци не подкопават, нито крадат„.

И това вече не е само библейска истина — това е нашият жив опит!
През изминалите години, както и през тази, го преживяваме ежедневно.
Инфлацията след Ковид пандемията отнесе 50% и повече процента от натрупаните в миналото средства и активи. Стойността се стопи, сигурността се разклати, доверието изчезна, а преди да преминем към Еврото, търговците вдигнаха почти двойно цените.

Сега всички вдигат рамене и казват: „Важното е, че на наша територия няма война.“
Няма война ли? Та по улиците и пътищата, ежедневно загиват повече хора от инциденти и катастрофи, от тези в Украйна. Не сме във война, но някои забогатяват безмерно, а други обедняват до крайност.